Една футболна история е към своя край. Времето минава по-бързо, отколкото очакваме. Кристиано Роналдо. Само споменаването на това име веднага ни кара да се сетим за множество попадения, голям брой трофеи, велики моменти на един португалски гений.

Да, но вчера се случи нещо немислимо. На мача Манчестър Юнайтед - Тотнъм (спечелен от "червените дяволи" с 2:0) Кристиано Роналдо си позволи да си тръгне демонстративно в 89-та минута от срещата, недоволен от това, че вероятно няма да се появи в игра. Последва светкавична реакция от клуба, който днес наказа португалската звезда да не може да участва в срещата с Челси през уикенда и три дни да не тренира с първия отбор.

Вълна от реакции заля социалните мрежи. Хората се разделиха на "за" и "против". Едни плюеха тен Хаг, други му се възхищаваха. Смелост или неуважение е това? Вероятно има частица и от двете. Тази история обаче не започва тук. Тя стартира още през лятото, когато Роналдо чрез своя агент започна по доста очевиден начин да си търси нов отбор, държейки това да е клуб, играещ в Шампионска лига. По една или друга причина не се стигна до подобен трансфер.

Португалецът имаше период, в който отсъстваше от тренировки и не се знаеше дали изобщо отново ще се появи на терена. Роналдо посочи, че поради лични причини не се явява, а клубът уважи това. Проблемите между новия треньор Ерик тен Хаг и Кристиано продължиха. Мениджърът заяви открито, че физически португалецът не е готов да започва мачовете от първата минута. Бавно, но постепенно Кристиано губеше своята роля в Манчестър Юнайтед.

Тук въпросът не е дали Роналдо "още го може или не". Става дума за нещо по-голямо, нещо по-важно. Колко важен и ценен може да е един играч, за да си позволява да си тръгва от мачове, когато пожелае? Има ли безценни футболисти, които да казват на треньора кога и колко да играят? На тези въпроси всеки сам може да си отговори. Има едно неписано правило - думата на треньора е закон. Затова във футбола, както и в живота, има йерархия.

Да, Роналдо е велик голмайстор и футболист. Да, португалецът ще остане като един от най-добрите за всички времена, а вероятно за мнозина и еднолично ще оглавява тази класация. Ходът на един млад, амбициран треньор да накаже така една легенда на футбола ще има последствия. Времето ще покаже дали това е било правилното решение. Манчестър Юнайтед е отбор на 120 години и е олицетворение на определението "традиции във футбола".

Числата тук нямат значение, затова не ги и споменаваме. Темата не е статистика, а отношение. Сър Алекс Фъргюсън, който е легенда на Манчестър Юнайтед и е една от най-великите личности в историята на клуба, а и на футбола, бе споменал в своята автобиография през 2013-та година по повод отношението си към Бекъм: "Минутата, в която играч на Манчестър Юнайтед помисли, че е по-голям от треньора, той трябва да си отиде".