Дяволът със сините очи

Като с магическа пръчка. 80 дни на усмивки. След повече от 5 години на страдания Манчестър Юнайтед се доближи до най-славните си дни от времето на Алекс Фъргюсън и отново живее в света на чудесата.

Така както бе само при великия шотландец. Причина затова е последователят на идеите и философията на Фъргюсън - Оле Гунар Солскяер. Убиецът с бебешкото лице. Човекът, който има най-много голове след влизане от пейката в световния футбол - 28. Човекът, който в най-пълна степен олицетворява невъзмутимата борбеност, с която Манчестър Юнайтед извоюва толкова много в последните 20 години.

източник: Gulliver/GettyImages

Солскяер застана начело на "червените дяволи" като временен мениджър, заменяйки Жозе Моуриньо в края на декември 2018-а г., но постигнатите резултати до момента почти сигурно ще му гарантират оставане за постоянно.

Норвежецът не само нареди 14 победи в първите си 17 мача начело на Юнайтед, но успя да класира тима за първи 1/4-финал в Шампионската лига от сезон 2013/2014 г. Обратът над ПСЖ утвърди Солскяер като светлината в тунела за объркания английски гигант и окончателно върна духа на победители в съблекалнята.

източник: Gulliver/GettyImages

Какво обаче се промени в Манчестър Юнайтед след идването на Оле? 

Като цяло Солскяер не направи кой знае колко голяма тактическа революция на терена. Юнайтед продължава да държи на сигурната отбрана и по-прибрания подход, но резултатите са различни. Оле просто внедри по-добрата и ефективна версия на Моуриньо в действие.

Португалецът напусна "Олд Трафорд", оставяйки тима 6-ти във Висшата лига, на 11 точки от Шампионската лига. Юнайтед бе елиминиран и от Купата на Лигата.

източник: Gulliver/GettyImages

С Оле Юнайтед постигна серия от позитивни резултати, които в момента оставят тима на три точки от третия Тотнъм и на една пред петия Арсенал. "Дяволите" продължават да мечтаят за ФА Къп и Шампионската лига, а страстта на играчите удря небето.

Моуриньо ръководи 17 мача във Висшата лига през сезона, Солскяер 12. Норвежецът обаче загуби само 4 точки в тези двубои - 2:2 с Бърнли и 0:0 с Ливърпул. Статистически Юнайтед вкарва повече голове средно на мач спрямо престоя на Моу - 2,41 срещу 1,7, и допуска по-малко - 0,75 срещу 1,7. Играчите си раздават повече пасове - 539 срещу 496 при португалеца, шутират повече - 11,5 срещу 9,7 на мач и по-често пазят "сухи" мрежи - 5 срещу 2.

източник: Gulliver/GettyImages

Юнайтед генерира повече шансове за гол - 10,6 срещу 9,3, има по-голям процент на владеене на топката (57,96% срещу 53,18 %), а Давид Де Хеа се отчита с по-висок процент спасени удари - 79,55% срещу 68,13%.

При Моу Юнайтед все пак бе по-добър при пресечените топки - 9,94 срещу 8,25 при Оле средно на мач, успешните шпагати (16,2 срещу 13,58), върнати топки (60,4 срещу 55) и центрирания (20,2 срещу 14,41).

Най-голямата заслуга на Оле обаче е положителната психология, която бе внесена в отбора. В Юнайтед цари желание, вяра, колективност и най-вече - нагласа за победи. Неща, които липсваха при Моу.

източник: Gulliver/GettyImages

Всичко това е следствие от благия и миролюбив характер на норвежеца. Оле направи така, че да върне формата на играчи като Погба, Марсиал, Лукаку, Рашфорд, Ерера. Потенциалът на Юнайтед започна да се използва в най-пълна степен.

Алекс Фъргюсън

Залинялостта и умората във всяко звено на Манчестър Юнайтед след оттеглянето на Фъргюсън бе видима. Целият клуб изпитваше липсата на енергия без близостта на шотландеца. От човека, който коси тревата, през играча, който вкарва гола, до управленските решения по високите етажи.

Оле и сър Алекс се върнаха в пакет в Юнайтед, което е най-големият актив в момента на "червените дяволи". Сега Фъргюсън е нещо като неназначен на заплата мотиватор, който пътува с отбора, посещава тренировки, внася нужната мотивация с думите си. Думи, които могат да те накарат "да счупиш скала с голи ръце", както казваше Ерик Кантона.

източник: Gulliver/GettyImages

5-те години на почивка за Алекс Фъргюсън оставиха голяма празнина в клуба. Фигурата на шотландеца е просто незаменима, а сивотата от неговата отдалеченост от "Олд Трафорд" доведе до катастрофалните дни между 2013 и 2018-а (с изключение на първия сезон на Моуриньо, където бяха извоювани Купата на Лигата и Лига Европа).

В момента Манчестър Юнайтед не се притеснява да бъде и без основните си единици. Без Погба, Лингард, Матич, Марсиал и Ерера отборът прелетя над Париж. А в основата на всичко е атмосферата, пропита с вяра. Вяра, която има във всеки един играч - дали такъв със статут на звезда, или такъв, който има по-малко минути за първия тим от броя на своите години.

източник: Gulliver/Getty Images

Самият факт, че срещу ПСЖ в игра влязоха юношите Тахит Чонг и Мейсън Грийнууд говори ясно за хармонията, която цари в тима. Всеки е важен, всеки може да помогне. Да, Оле бе принуден от обстоятелствата да използва тези момчета, но той нямаше колебания да го направи, което е смелост, показваща увереността във всяко взето решение. 

Подход

Въпреки че в големи периоди от своите мачове Юнайтед използва по-пасивен подход, офанзивните действия са изключително ефективни. Когато Манчестър Юнайтед излезе високо по терена, съперникът се обърква и започва да греши изнасянето на топката. Така бе срещу ПСЖ в Шампионската лига, срещу Арсенал и Челси в ФА Къп, в поредица от мачове във Висшата лига. Юнайтед пресира много умело и може да се възползва от контрадействията си - нещо, което не се случваше при Моу.

Тогава нещата бяха тромави, бавни, разкъсани. Със Солскяер отборът просто натиска един бутон в намисления момент от срещата  и потегля напред. До момента не е имало съперник, който да устои на тази средна преса, която прилагат "червените дяволи". Топката се губи, а оттам следва най-малкото поне завършващ удар.

източник: Gulliver/GettyImages

С Моуриньо "паркирането на автобуса" бе почитано като религиозна догма. Успивното темпо направи скоростта на играчи като Лукаку, Погба и Рашфорд неизползваема. Те просто не успяваха да включват на друга предавка, когато топката стигне до тях.

В системата на Солскяер основните играчи на Юнайтед заиграха свободно. В система 4-3-3 (най-често) се внесе нужния динамизъм най-вече от средата на терена - Погба намери своята по-добра версия, Матич заигра стабилно пред защитата, Ерера, със своята "box-to-box" роля, се превърна в халфа, за когото бяха платени над 30 млн. евро през 2014-а.

Присъствието на "фалшивата деветка" Джеси Лингард позволява на крилата Марсиал и Рашфорд да ускорят действията на тима в атака. В последните мачове мотивацията на Ромелу Лукаку да си върне мястото сред титулярите му позволи да вкара за първи път в кариерата си по два гола в три поредни двубоя за клуба, в който играе - мощен, убийствено ефективен в и пред наказателното поле. 

източник: Gulliver/Getty Images

Една от големите промени в защита е формата на шведа Виктор Линдельоф, който имаше много бледи дни при Моуриньо. В момента отбраната на Юнайтед е гъвкава и солидна, пространствата са все по-малко, изнасянето от дълбочина работи.

В Париж на високо ниво бе и Крис Смолинг, който на няколко пъти блокира голямата звезда Килиан Мбапе, бивайки най-стабилния в отбрана за "червените".

Погба

20 мача, 5 гола и 4 асистенции с Моу срещу 9 гола и 7 асистенции в 15 двубоя при Оле. Играчът с най-много участия в головете на Юнайтед е преобразеният Погба. Динамиката в играта му се промени пропорционално на неговото настроение.

източник: Gulliver/Getty Images

Скъсаната му връзка с Моуриньо бе публична. Нещо, което срина психически най-скъпата покупка в историята на клуба. Погба изигра слаб мач на "Олд Трафорд" срещу ПСЖ (най-вече заради работата на Маркиньос), а в реванша не игра поради червен картон. В останалите големи двубои обаче бе изключително полезен - вертикален, скоростен, комбинативен. Нещата, които го превърнаха във френския халф с най-голям капацитет в световния футбол.

източник: Gulliver/GettyImages

източник: Gulliver/GettyImages