Уотфорд спи върху облаците. Върху мечтите и сладките съновидения, които потекоха към „Викъридж Роуд“. Уотфорд е безгрешен след четири кръга във Висшата лига и ще прекара първата пауза от шампионата на върха в класирането с актив от 12 т.

Да, момчетата на Хави Грасия са 3-ти, с по-лоша голова разлика от Ливърпул и Челси, но тимът от югоизточното английско графство Хартфордшир омагьоса феновете със своя неподправен британски биткаджийски дух и огнен футболен апломб.

До момента Уотфорд взе скалпа на Брайтън (2:0), Бърнли (3:1), Кристъл Палас (2:1) и Тотнъм (2:1). Ако прибавим и победата над Рединг (2:0) в турнира „Карабао Къп“, ще видим, че „стършелите“ прободоха болезнено на пет пъти в първите седмици на новата кампания.

Последната жертва бе безгрешният до този момент Тотнъм, който идваше развеселен след успеха на „Олд Трафорд“ с 3:0 над Манчестър Юнайтед. „Шпорите“ дори поведоха на „Викърдж“, но пламенният манталитет на 14-ия от миналия сезон доведе нещата до пълен обрат и успех, бележещ израстването им при Хави Грасия.

Испанецът пое тима в края на януари (21-ви) 2018 г., заменяйки уволнения преди това Марко Силва. 48-годишният памплонец задържа Уотфорд във Висшата лига, запази ядрото от миналия сезон и започна да изцежда най-доброто от наличните си играчи. Да, Уотфорд няма парите на отборите от горната половина на таблицата, но започна да жене успех заради огромното количество свършена работа, както и от начина на водене на мачовете от самия наставник.

Уотфорд е отборът спечелил най-много точки у дома от 21 януари насам (заедно с Ливърпул) денят на назначаването на Грасия. „Стършелите“ имат в актива си от този период цели 23 пункта, за сметка на шампиона Манчестър Сити, който е с 22. Също така те са допуснали едва 23 гола в 24 срещи. Единствено Ливърпул има по-добра защита.

Отборът загуби една от силните си фигури през лятото – бразилецът Ричарлисон, който напусна в посока Евертън, но в крайна сметка запази баланса от пролетта и продължи да изгражда нужната кохерентност.

Как играе Уотфорд под ръководството на Хави Грасия?

Философията на испанеца се осланя на академичното 4-4-2, с двама централни нападатели, които се допълват. Формацията е вдъхновена до голяма степен от сънародника на Грасия – Марселино Гарсия Торал, който в момента води Валенсия.

Балансираната схема включва висока линия на защитата, която се изнася поне до 25-ия метър в своето наказателно поле и така, заедно с халфовете на тима, умело контролира опасната „червена зона“ между линиите.

Важна роля имат бековете – Дарил Янмаат отдясно и Хосе Холебас отляво. Вторият вече остави трайния си отпечатък в лигата, правейки общо четири асистенции от началото на сезона, две само в двубоя с Тотнъм. Бековете играят „високо“ и притискат съперниковите крила в тяхната половина. Умеят да центрират топката в наказателното поле и да изнасят чрез дълги подавания или комбинации с играчите в по-централна роля. Активността на крайните бранители е от огромно значение.

Крилата Роберто Перейра и Уил Хюз пък не са типичните флангови полузащитници, като имат ролята да влизат към центъра и да подпомагат нападателите чрез вертикални топки в предни позиции. Солидният дефанзивна роля в халфовата линия е предоставена на французите Етиен Капу и Абдулай Дюкуре.

Често единият от двамата се изтегля в предни позиции, за да подпомага атаките и да създава числено предимство в зоната на топката в съперниковата половина, а другият остава по-близо до защитата.

Между двата опорни полузащитника, влезлите по-навътре двама флангови играчи и двамата нападатели – Андре Грей и Трой Дийни, се получава нещо като шестоъгълна фигура по вертикала, която е здрав и компактен блок при преса или изграждане на атаки.

Играта на Уотфорд не се гради от множество пасове, както обикновено сме свикнали да виждаме при отборите, водени от испански наставници. В първите четири кръга тимът от „Викъридж“ е едва 16-ти по показателя на точните пасове – 1 403.

По-скоро идеята на Грасия е да изнася с дълги подавания към здравия Трой Дийни, който от своя страна да сваля за подвижния Андре Грей или фланговите полузащитници Перейра и Хюз. Дългите подавания разсичат полето през центъра и опитват дори да изненадат високостоящите отбрани, така че нападателите на Уотфорд да излязат на стрелкови позиции.

Тимът също така опитва да извади топката по бековете – към Янмаат и Холбас, които да прехвърлят гъстотата от играчи в центъра на терена и да намерят зад полузащитната линия на съперника влезлите по-навътре флангови футболисти – Хюз или Перейра. Обикновено това се случва по диагонал. От левия бек Холебас към десния халф Хюз и обратно – от левия бек Янмаат към левия халф Перейра.

Това оставя линията на полузащитата на противника зад топката и така Уотфорд печели много метри само с едно подаване. От там креативизимът на крайните халфове има за задача да намери последните двама в схемата на тима. Идеята е, че фланговите полузащитници не са точно „флангови“, а по-скоро атакуващи халфове, които търсят каналите между бека и централния бранител в отбраната на съперника. Това също създава и числено преимущество пред наказателното поле.

Холебас и Янмаат също се включват умело в предни позиции, стигайки почти до крайната линия на терена. Това увлича бековете на противника и така Дийни и Грей имат срещу себе си двама, а не четирима бранители.

Ролята на на голмайстора Трой Дийни в наказателното поле също е много важна. Той винаги има човек на гърба си. Присъствието на „деветката“ в и около полето на противника кара защитата да се изтегля назад и да оставя празни пространства зад халфове. Там по-повратливият Грей се включва умело и може да комбинира с влезлите навътре флангови полузащитници на Уотфорд, подпомагани и от един измежду Капу и Дюкуре. Идеята е да се насити централната зона пред наказателното поле, след което да се търсят високи топки към Дийни или – „Б“ варината, атаки през центъра по земя и шутове от средна дистанция.

Уотфорд е и много силен при статични положения. Показа го срещу Тотнъм. Силно пласиране, мисъл в действията в наказателното поле.

След всичко това сега въпросът е дали Уотфорд може да се превърне в новия Лестър (шампионът от 2016г.)? Трудно, много трудно, но не невъзможно. В състава обаче липсва дълбочина, а и обикновено отборите, които не владеят много топката не стигат далеч. Разбира се, Лестър бе изключението „5000 към 1“..

Сезонът е дълъг. „Стършелите“ започват с вкус. Сър Елитън Джон може да вдигне победоносно ръце. А „Викъридж“ е повече от пламенен.

 

 


Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Gong.bg. Можете да го изтеглите от Google Play, App Store и AppGallery.