Снощи Арсенал се прости с първия си шанс да спечели трофей през сезон 2018/2019 след загубата 0:2 от Тотнъм в четвъртфиналите за Купата на Лигата. Срещата донесе един куп теми за размисъл – двете загуби за Арсенал в рамките на 4 дни, чудното представяне на Дели Али, провокативният му жест, инцидентът с бутилката – но една от тях изглежда тепърва ще набира сила през следващите дни.

Плеймейкърът Месут Йозил (най-скъпоплатеният играч в клуба) за пореден път беше оставен не просто извън състава, а извън групата изобщо. По-специалното тук бе, че за първи път това се случи по „тактически причини”. Нямаше болест (официалната причина за отсъствието му срещу Уест Хем през август), нямаше болки в гърба (които го извадиха от мачовете срещу Тотнъм, Манчестър Юнайтед и Хъдърсфийлд). Решението на Унай Емери беше чисто футболни и този път испанският наставник го подчерта ясно. Той предпочете на пейката да разполага с футболисти като Еди Нкетия, Джо Уилок и Мохамед Елнени, пред това да вземе бившия германски национал.

До настоящата ситуация, която изглежда като нова страница в сагата, която ще се разгаря с напредването в сезона, най-много се доближаваше мачът срещу Борнемут през ноември, когато Йозил остана неизползвана резерва. Тогава наставникът на „топчиите” мотивира решението си с факта, че е държал да излезе с тим, способен да се справи с „физиката и интензитета” на „черешките”. На фона на този довод отсъствието на Йозил от първото лондонско дерби срещу Тотнъм  изглежда обосновано, ала тоталното му зачеркване в сряда вечер определено е послание до 30-годишния играч.

За всеки, който е слушал пресконференцията на Емери след поражението, бе ясно, че наставникът имаше редица възможности да предостави уверения, че Йозил има бъдеще на „Емиратс”. Такива обаче не последваха – той отказа да говори на прекия въпрос за евентуален януарски трансфер, аргументирайки се, че концентрацията му е насочена само към предстоящия шампионатен мач срещу Бърнли. След това категорично отхвърли епитети като „звезда” и „голям играч” („Всеки футболист е голям футболист. Всеки един играч. Избрах да не играя с него. Това е просто тактическо решение.”). Важно е да се отбележи, че ако искаха, от Арсенал можеха да замажат ситуацията, споменавайки наличието на дребна травма. Те не го сториха.

Основният проблем е, че през януари Йозил подписа нов договор, който му осигури седмична заплата от 350 хиляди паунда. Това обърна с хастара навън налаганата години наред стриктна финансова рамка в съблекалнята. Както обръща внимание Сам Дийн от „Телеграф”, действията на клуба бяха изцяло мотивирани от „съвсем неподправения страх, че Йозил ще си тръгне за без пари в края на сезона”. „Седмица по-рано Алексис Санчес бе подписал с Манчестър Юнайтед, а Арсенал реши, че просто не може да си позволи да загуби двете си звезди – без никаква финансова възвръщаемост – за толкова кратък период от време”, добавя Дийн в своя анализ.

От решението, което остави впечатленията за паника, произтекоха много трудности, а най-вероятно още такива се крият в близкото бъдеще. Оттеглянето на офертата към Аарън Рамзи в немалка част е свързана с породеното финансово напрежение. „От чисто финансова гледна точка, най-високоплатените играчи на отбора предлагат тревожно ниски стойности при евентуална продажба. Йозил е на 30 години, Пиер-Емерик Обамеянг – на 29, Хенрих Мхитарян – също на 29. Всички те имат договори до 2021 година. В същото време Рамзи, полузащитник в в разцвета на силите си, ще напусне отбора като свободен агент през лятото”, аргументира се Сам Дийн.

Имаше период, когато предупрежденията на Арсен Венгер за нарушаването на финансовата структура в съблекалнята не се приемаха добре от феновете. Мнозина ги приемаха като евтино оправдание за неспособността/нежеланието на клуба да привлече играчи от световна величина. Е, явно те са криели много повече истина. Защото в момента изглежда така, сякаш Йозил няма място във визията за бъдещето на Емери, а в същото време получава баснословни купища пари. Кой би могъл в тази ситуация да държи сметка на Рамзи, който счита, че има причини да получава далеч повече пари, отколкото клубът е склонен да му предложи?

Идеалното разрешение на ситуацията би било Йозил да се „пречупи” според изискванията на Емери или да повиши формата си до степен, която би го направила труден за пренебрегване. Предвид настоящата ситуация такава развръзка граничи с утопията. Ръководството на Арсенал заслужава комплименти за това, че не диктува отгоре на наставника какво да прави (т.е. да пуска Йозил в игра). Испанецът веднъж вече беше поставен в подобна ситуация при престоя начело на Пари Сен Жермен. При раздялата той съвсем накратко и директно описа йерархията във френския гранд: „Знам кога съм главният човек в групата и кога не съм. В ПСЖ лидерът е Неймар. В Манчестър Сити това е Пеп Гуардиола. Моят приоритет в ПСЖ беше да правя Неймар щастлив, без значение как.”

Очевидно след толкова години на меко отношение от Венгер Унай Емери реши да действа по-различен начин спрямо Йозил. „Или по моя начин, или просто няма да играеш”. Раздялата с Джак Уилшър, която вълнува медии и фенове през лятото (а след възхода на Гендузи и Торейра почти никой не си спомня вече), доказа в пълна степен решимостта на испанеца. Йозил явно ще трябва да разбере посланието по трудния начин. Сега топката е в неговото поле, където решенията са ясно разграничими – или оказване на натиск за трансфер (който обаче ще върви с пъти по-ниска заплата на новото място), или усърден труд с цел пълна реабилитация, или запазване на настоящото статукво, където германецът ще получава заплата на звезда от световна класа, без да предлага нищо в замяна. Последното много, много ще се хареса на феновете… 


Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Gong.bg. Можете да го изтеглите от Google Play, App Store и AppGallery.