Мениджърът на Челси Антонио Конте скоро ще си събере куфарите, защото историята не спира да се повтаря на "Стамфорд Бридж".

Февруари и край на играта за италиански мениджър, който спечели Висшата лига с тим, от който никой не очакваше това. Когато Клаудио Раниери бе уволнен от Лестър преди година, реакциите в цялата футболна общественост бяха големи. Всички бяха разочаровани от края на една невероятна приказка. Ако Антонио Конте бъде освободен от Челси сега ще има само едно студено свиване на рамене. Защо? Защото Конте е в Челси, а Челси си е Челси. А Челси се освобождава от мениджърите сякаш са носни кърпички. Мнозина обаче ще посочат, че въпреки всичките назначения и уволнения, клубът продължава да печели. Сякаш нестабилността е част от успеха. Но защо да не помислим върху обратната страна? Колко повече трофеи щеше да има Роман Абрамович, ако не беше сменил 11 мениджъри за 15 години?

Ситуацията с Антонио Конте е добре позната. Той е на нож с ръководството на Челси, отбора, който преди доминираше на терена, изгуби идентичността си. И изглежда сякаш въпроса е кога, а не дали Конте ще си тръгне.

Неговият заместник в лицето на Луис Енрике изглежда готов, а слуховете твърдят, че бившия бос на Барселона вече се е договорил да поеме клуба от началото на следващия сезон. Приятелят на Конте – Карло Анчелоти беше в подобно положение преди и Антонио най-вероятно знае от него какво го чака. Миналата седмица Конте обяви, че ще откаже евентуална оферта да се завърне като треньор на Италия, защото „моята амбиция е да имам още един сезон в английския футбол и да изпълня договора си“. Той е за още 18 месеца и италианеца няма да направи лесни или пък евтини нещата за Челси, като сам реши да си тръгне.

От мача с Уест Бромич той има 12 мача, за да осигури на сините място в четворката, което в момента изглежда под огромен въпрос, след силната игра на Тотнъм и Ливърпул и тежките загуби от Борнемут и Уотфорд. В момента ситуацията в Челси наподобява много на последните дни на Жозе Моуриньо (при втория му престой).

За да са още по-неприятни нещата за Конте, Миши Батшуай пуснат под наем в последния ден на пазара, се справя прекрасно в Борусия Дортмунд. Той дебютира с два гола, а във втория си мач добави още един.

Челси започва мача с УБА на 22 точки зад лидера Манчестър Сити, пред който имаше 15 точки аванс миналия сезон. 37 точки разлика и то с една трета от сезона оставаща до края е огромен спад. Брилянтността на Сити е само част от уравнението, пропадането на лондончани е изумително.

В средата на терена, където никой не можеше да надбяга Нголо Канте и Неманя Матич през 2016/17 сега цари немощност. Канте, може би затруднен от идеите на Конте да разшири играта му, върши твърде много неща, а Тиемуе Бакайоко – твърде малко. Представянето на новото попълнение и срещу Борнемут и срещу Уотфорд беше слабо и имаше вина при головете. Не това очакваха феновете от гиганта с цена 40 млн. привлечен да замени Неманя Матич.

Двамата с Канте са в центъра на тактиката 3-4-3, която е много по-несигурна този сезон, когато Конте няма удобството на липсата на евротурнири, за да работи през цялата седмица с играчите си. А освен това мениджъра няма алтернативна формация и тактика. 

Съперниците често копират схемата на игра и нулират Челси, защото представянето на доста от играчите спадна много. Важни футболисти за това 3-4-3 от миналия сезон, като Виктор Моузес, сега са далеч от формата си. Диего Коста липсва на върха на атаката повече, отколкото някой в Челси би си позволил да признае.

Заместникът за 57 млн. паунда Алваро Мората изведнъж пресъхна, а и е контузен, а новото попълнение Оливие Жиру, макар да познава Висшата лига е нов за Челси и за тази система на игра. Освен това записа само 26 минути срещу Уотфорд.

Това оставя Еден Азар като единствения избор за №9, но в центъра белгиецът не е толкова полезен с гръб към вратата. Той е половин играч в тази позиция в сравнение с опцията да тръгне от крилото или през центъра и да връхлита съперниците на скорост. 

Конте продължава да недоволства от трансферите и дори призна, че „явно не зная как да накарам борда да купи играчите, които искам“. Привличането на Жиру, Рос Баркли и Емерсон Палмиери увеличиха новите играчи в Челси от спечелването на титлата насам до 10, но повечето от тях са просто още една опция в тима, а не първи избор. Освен това Мората, Бакайоко и Рюдигер не са по-добри от Коста, Матич и Давид Луис.

И тук може би се корени голямото обяснение. На практика привличането на Еден Азар през 2012 г. беше последния огромен трансфер за Челси. Тогава белгиеца бе искан от Ман Юнайтед и Ман Сити, но написа в профила си в туитър „Подписвам с шампиона на Европа“. Това беше в края на май 2012, когато сякаш Челси стигна пика си при Абрамович. И последната цел беше постигната – триумфа в Шампионската лига, с временен мениджър начело, след поредното голямо уволнение – на Вияш Боаш.

Привличането на Азар, най-търсеният млад талант по онова време бе сделка, която впечатли. По онова време Манчестър Сити се отказа от исканите от белгиеца 170 000 паунда на седмица плюс 6 млн. за неговия агент. А и цената от 32 млн. по онова време беше повече отколкото Юнайтед или Сити бяха харчили някога за един играч. В същото време Челси беше финансовата сила. Държеше рекорда за най-скъпия британски трансфер (50 млн. Фернандо Торес).

Шест години по-късно пейзажа е безкрайно променен. Челси страда дори да стигне до четвъртото място, не само на терена, но и финансово. Приходите от 220 млн. за миналия сезон са далеч зад Манчестър Юнайтед, Манчестър Сити и Арсенал, а Ливърпул се доближава с бързо темпо. 

От 2015 г. насам Челси харчи средно по 21 млн. паунда за трансфери, в сравнение с 65 млн. в периода, когато Азар беше привлечен и 95 млн. в дните, в които Абрамович купи клуба през 2003 г.

Не че олигарха спря да подкрепя тима. Той е похарчил над 800 млн. за играчи. Проблемът е експанзията на съперниците. В последните 6 години Манчестър Сити разцъфна с милионите от Абу Даби. Оборотът на Юнайтед от 2012 г. насам се увеличи със 71%, на Сити с 85%, на Арсенал с 68%, на Ливърпул с 82%. На Тотнъм със 100%! Челси, въпреки че спечели повече трофеи от останалите в този период има ръст от 33% в оборота си.

Вижте само трансферите. След сделката за Азар Манчестър Сити и Манчестър Юнайтед имат общо 11 покупки на играчи над 40 млн. Челси има 2 такива трансфера. В последните 4 години  Сините спечелиха от продажба на играчи 224 млн. срещу 32 млн. за Манчестър Юнайтед, 45 млн. за Арсенал и 69 млн. при Манчестър Сити.

Стигна се до там, че Челси вече не спряган за големите сделки, когато звездите сменят клуба си. Сините не бяха близо до Неймар, Мбапе, Коутиньо, Осман Дембеле, Алексис Санчес или Обамеянг. Нито пък някой ги спряга за следващата порция от трансфери за 2018 г. – на Гризман, Лемар, Левандовски, Бейл, Иско. Дори вече някои играчи отказват на сините – като Ромелу Лукаку или Алекс Окслейд-Чембърлейн. 

Така че колкото и да говори Конте за трансферите, това е реалността и може би повече не може да се очаква. Това, което може да се очаква е Конте скоро да оваканти поста на Стамфорд Бридж.

Конте притеснен: Мората може да не се завърне до края на сезона

Енрике решен да се завърне на скамейката, Челси не е единствена опция

В понеделник лондончани приемат Уест Бромич в мача от 27-ия кръг на Премиър лийг. Двубоят можете да проследите на живо по DIEMA SPORT 2, както и онлайна на PLAY DIEMA XTRA.