Легендата на Арсенал Арсен Венгер определено е имал своите възходи и падения, както във футбола, така и в живота. Пред „Гардиън“ той обсъжда самоунищожението, целеустремеността, потта, страданието, егоизма и влиянието на неговата работа върху всички останали аспекти.

Арсен Венгер е наясно, че любовта му към красивата игра е една всепоглъщаща зависимост. За 34-те години, прекарани в управление на футболни отбори – 22 от тях в любимия си Арсенал – французинът беше обсебен от нуждата да побеждава. Нищо друго нямаше особено значение. Понякога тази преданост даваше великолепни резултати.

Друг път носеше самоунищожение...

„Конкуренцията е нещо, което бавно изяжда живота ти и те превръща в едно малко чудовище“, заяви Венгер по време на видео обаждане от своя офис в централата на ФИФА в Цюрих, където той работи от 2019 година.

„В това се превърнах. Прекарах целия си живот в състезания на най-високо ниво, а това бавно те превръща в някой, който е психологически обсебен и едностранчив. Някой, който ще изрита от пътя си всеки и всичко, което му пречи да печели“, коментира французинът.

В новия документален филм за живота и кариерата си, озаглавен „Арсен Венгер: Непобедим“, 72-годишният мъж заявява:

„Смисълът на живота ми беше футболът. Понякога се страхувам от това“.

„Има толкова много други важни неща в живота, които никога не съм изследвал. Например изкуството. Може би само гениите могат да бъдат успешни в различни области. Аз не съм гений. Посветих цялата си енергия на едно нещо“, коментира философски мениджърът.

Успехите на Венгер обаче не могат да бъдат отречени. През 1998 година той успя да постигне дубъл, превръщайки се в първия чуждестранен мениджър с подобно постижение. И ако успехът с 2:0 във финала за ФА Къп срещу Нюкасъл на „Уембли“ бе резонен, то спечелването на титлата във Висшата лига след дефицит от 12 точки зад прекия конкурент Манчестър Юнайтед наистина може да бъде приет като подвиг. През сезон 2001-02 бе постигнат още един дубъл, но черешката на тортата дойде в историческия сезон 2003-04, когато Арсенал завърши кампанията без нито една загуба във Висшата лига. Не само в рамките на този сезон, Арсенал постигна общо 49 победни двубоя без поражение – рекорд, неподобрен и до ден днешен в Англия.

Когато човек е уважаван от своите врагове, това вече означава истинско признание. Дори най-големият съперник на французина - сър Алекс Фъргюсън отдаде дължимото на Венгер.

„Постижението на Арсенал от 49 мача без загуба стои над всичко останало“, коментира легендарният шотландец.

В кариерата на Венгер обаче имаше и много моменти на критики. „Арсен кой?“ гласеше едно скандално заглавие на Evening Standard при назначаването на французина като мениджър на Арсенал октомври през 1996 година.

„Имах достатъчно зрялост, за да се справя с това“, категоричен бе 72-годишният мъж.

„Притежавам едно качество, когато съм в беда: мога да се концентрирам върху това, което е наистина важно и да го разгранича от маловажното. В този момент бях изненадан, но си казах: „Нека направя това, което мога да направя, а именно - да управлявам футболен отбор“. Така че не бях дестабилизиран“, изрази своята увереност Арсен Венгер.

„Много страдах. Потих се за всеки милиметър на стадиона и пожертвах най-добрите години от живота си за Арсенал. Така че няма да се откажа тези моменти. Ще подкрепям този клуб завинаги", споделя френският специалист за трудните моменти.

„Щастлив съм и съм удовлетворен. Ако щастието е да водиш живота, който искаш да водиш, тогава да, щастлив съм“, завърши Арсен Венгер.