Отборът на Манчестър Юнайтед постигна разгромна победа с 4:0 срещу Челси в първото голямо дерби за сезон 2019/2020 година във Висшата лига.

Двубоят на „Олд Трафорд“ обаче за един дълъг период от срещата беше изключително равностоен и резултатът по-скоро не показва напълно обективно развоя на събитията. Двата съперника очаквано не бяха в най-добрия си ритъм в толкова ранен етап на сезона, като само миговете на класа дадоха изразителната победа на Юнайтед. Отвъд головете имаше и доста на брой интересни тактически решения, които заслужават да бъдат разгледани.

Оле Гунар Солскяер беше заложил на 4-3-1-2 при владеене на топката и 4-2-3-1 без нея. Франк Лампард, от своя страна, в своя официлен дебют начело на Челси започна с 4-2-3-1 с топката и 4-4-2 без нея. Тактическото противопоставяне имаше за резултат един изключително интензивен двубой, в който нито един от двата състава не успяваха да задържат контрола върху събитията за по-дълъг период от време.

Двамата мениджъри бяха инструктирали своите състезатели да са изключително агресивни в своята преса и да се опитват да си възвърнат топката максимално бързо след загубата й. Независимо от опитите и на двете единадесеторки да разиграват на крак интензитета, с който пресираха и двата отбора направи мачът арена за единоборства в средата на терена и постоянни преходи от едната до другата врата.

В първите 20 минути на мача Челси се справяше по-добре със задачата да упражни контрол върху топката. „Сините“ се опитваха да използват ширината на терена максимално, като опитваха по този начин да струпат възможно най-много състезатели в едната половина ан терена, за да може да се освободи пространство за смяна на фланга на нападението. Типичен пример за този тип разиграване се видя още в ранните минути.

 

Юнайтед обаче съумя да се възползва на няколко пъти от численото превъзходство, което създаваше в центъра на терена. Чрез играта в диамантено 4-4-2 с топката „червените дяволи“ имаха възможност често да намират свободен човек в тази част на терена, докато дефанзивната структура на Челси трудно се ориентираше дали да пази персонално или в зона. В определени случаи някой изежду Рашфорд и Марсиал се връщаше дълбоко по терена, за да получи на крак, в зони, където защитниците на „сините“ не смееха да излизат.

 

Основополагащото за развоя на цялата среща обаче беше пресата на двата тима. Юнайтед пресираха в подчертано 4-2-3-1, докато Челси по-скоро в 4-4-2, с Мейсън Маунт и Тами Ейбрахам, които тормозеха централните защитници на Юнайтед. И в двата случая обаче всеки от двата тима допусаше грешки при изнасянето, което наложи възприемането на един по-предпазлив стил. Това доведе и до множество единоборства за първа и втора топка, където Юнайтед взеха превес. Именно след единоборство в центъра дойде и нарушението за дузпата за домакините през първата част.

 

В други случаи обаче високата преса оставяше много празно пространство в полузащитата, където Мактоминей и Погба, от една страна, и Жоржиньо и Ковачич от друга, се затрудняваха да покриват огромното пространство, останало незащитено. И двата отбора обаче показаха слабости при финалото подаване и удар, които ги лишиха от попадения в тези ситуации.

 

Трудностите в центъра за „сините“ започнаха да личат все по-силно през второто полувреме. Твърде често разстоянията между халфовете Жоржиньо и Ковачич и нападателната четворка бяха твърде големи, което позволяваше на Юнайтед да организира бързи контраатки при спечелена топка. Основна заслуга имаше Погба със своето умение да запазва топката под натиск и да дава хубави вертикални пасове за започване на атаките.

 

За гостите пък Жоржиньо изпитваше сериозни затруднения с атлетичните нападатели на Юнайтед на преходи от нападение в защита. В редица случай той беше подминаван твърде лесно и позволяваше на Лингард, Погба и компания да тичат с топката срещу двамата централни защитници на Челси. В други случаи пък намесите на италианския полузащитник бяха твърде закъснели и завършващи с нарушение.

 

Логично Юнайтед в крайна сметка се възползва от тези постоянни пробойни и отбеляза два светаквични гола, които решиха двубоя. Неефективната преса при загубена топка близо до наказателното поле на „червените дяволи“ беше най-видима при голът на Марсиал за 2:0 В 65-та минута. Само 2 по-късно брилятното движение без топка на Рашфорд и прецизния пас на Погба убиха окончателно интригата в срещата, която след това се доиграваше.

 

Изводи

Франк Лампард започна по възможно най-лошия начин престоя си начело н Челси. Въпреки това специалистът с право може да твърди, че в големи периоди от срещата неговият тим беше равностоен, ако не и превъзхождащ този на Солскяер. Слабостите в ключови елементи в защита обаче ще са повод за притеснение за легендарния халф. Позитивното за него беше завръщането на играч, който би трябвало да предостави перфектното решение на проблема със загубените единоборства – Н‘голо Канте. Французинът е безспорно един от най-добрите, когато става въпрос за отнемане на топката в света и със сигурност ще заздрави изявите в отбрана.

За Солскяер и Юнайтед пък това беше мечтано начало, поне като резултат. Цифровото изражение показва, че Юнайтед ще е заплаха в големите дербита през сезона. Норвежецът обаче навярно осъзнава, че срещу по-ефективен отбор неговия план за двубоя вероятно щеше да бъде развенчан. Въпреки това поне засега оптимизмът ще царува на „Олд Трафорд“.

Автор: Емануил Тодоров