Манчестър Сити и Тотнъм не се победиха в зрелищно равенство 2:2 на стадион „Етихад“ в дербито на втория кръг от Висшата лига. Въпреки сериозната доминация на „гражданите“ по отношение на владеене на топката, общ брой удари и точни удари, играчите на Маурисио Почетино някак се добраха до ценно реми в първия голям тест за тях през сезона.

Хората на Пеп Гуардиола обаче с право може да претендират, че само лошият късмет и изобилието от пропуски пред вратата на Юго Лорис ги лишиха от заслужен триумф. Тактическото предимство през по-голямата част от двубоя със сигурност принадлежеше на Сити и може да обясни защо се стигна до толкова много положения в двубоя за Рахийм Стърлинг, Серхио Агуеро и компания.

Двамата мениджъри не изненадаха зрителите твърде много с избраните от тях 11-торки и играви стратегии. Гуардиола заложи на добре познатото 4-3-3 с топката и 4-4-2 без нея. Почетино, от своя страна, трябваше да се справя без двама от най-добрите си изпълнители – Хюн-Мин Сон и Дели Али, докато Ян Вертонген все още не беше напълно готов, за да започне като титуляр. Това наложи избор на формация 4-2-3-1 с топката и 4-4-2 без нея, като място в стартовия състав намериха Кристиян Ериксен, Ерик Ламела и новото попълнение Танги Ндомбеле.

В първите 20 минути на срещата очаквано Тотнъм отстъпи владението на топката на Сити. Почетино беше избрал да се защитава в среден блок и формация 4-4-2. На практика „шпорите“ изобщо не пресираха съперника, като те посрещаха топката едва на около 10 метра пред средната линия, оставяйки достатъчно време за централните защитници на домакините да обработват топката. Кейн и Ламела имаха задачата да пазят дефанзивния халф Родриго, като те си предаваха испанския полузащитник в зависимост от това в кой от двамата централни защитници на Сити се намира топката.

Основният проблем в тази стратегия за Почетино и неговите играчи беше липсата на нападатели, които да търсят топката зад гърба на защитата на Сити. Нито Ериксен, нито Ламела, нито Сисоко не са по презумпция играчи, които правят такъв тип движение без топка. И тримата по-скоро търсят кълбото на крак. Това означаваше, че когато Тотнъм си възвърне притежанието веднага пресата на Сити можеше да действа агресивно, тъй като само Хари Кейн предоставяше това движение в дълбочината на терена.

Възпитаниците на Пеп Гуардиола започнаха уверено и създадоха редица главоболия за дефанзивната структура на Тотнъм. Най-често това се случваше чрез пас към левия фланг, където играеше Рахийм Стърлинг. Гостите се опитваха да ограничат до минимум възможността на Сити да намира пространство през центъра на терена, но това означаваше, че оставяха и много пространство по фланговете. Характерно беше да се види как левият бек на „гражданите“ Зинченко влиза в с центъра на терена, до Родри, което оставяше целия фланг за Стърлинг. Това караше играчите на Почетино допълнително да се скупчват в центъра и английският нападател получи много шансове да се надиграва един на един с десния бек на Тотнъм.

 

Натискът логично доведе и до гол. След смяна на фланговете и комбинация между Бернардо Силва и Кевин Де Брюин, белгиецът получи пространство да центрира на задна греда, където младият Кайъл Уолкър-Питърс изпусна Стърлинг, който не сгреши. Тук може да се отчете и грешката на Хари Уинкс, който не съкрати дистанцията до Де Брюин преди халфът на Сити да отправи смъртоносно центриране.

 

Голът сякаш твърде много успокои хората на Гуардиола. В следващите 10 минути рязко спадна интензитета в пресата им, а пък „шпорите“ успяха да задържат по-продължително топката. Само няколко минути след попадението на Стърлинг беше ред за ответен удар от Ерик Ламела. Мениджърът на Сити със сигурност няма да е доволен от забавената реакция на Агуеро, който не пресрещна полузащитника Танги Ндомбеле в центъра, както и от невъзможността на Стърлинг да покрие линията за пас към Ламела.

 

„Шпорите“ започнаха да създават числено превъзходство при разиграването на топката в своята половина, като основа роля имаше движението на Ериксен, който се връщаше по-дълбоко, за да помага на Ндомбеле и Хари Уинкс. Това затрудни пресата на Сити и позволи темпото на двубоя да се успокои. Все още обаче Тотнъм страдаше от липсата на достатъчно играчи, готови да спринтират зад последната линия на Сити, и които да получават между линиите след разиграване. Връщането назад на Ериксен спомогна да се увеличи процента на притежание, но за сметка на това беше изгубен един човек между линиите, оставяйки почти изцяло Ламела да се грижи за това.

 

Това позволи на домакините отново да си възвърнат контрол и да създават проблеми за своите гости по фланговете. Така, отново след хубаво разиграване между Де Брюин и Бернардо, първият направи феноменално центриране, което беше засечено от Агуеро за 2:1. Полузащитникът на Тотнъм Уинкс отново закъсня да прихване движението на белгийския плеймейкър на Сити. Така завърши и първата част.

 

В началото на второто полувреме на терена се видя една лека промяна в игровия ритъм. Тотнъм се изтегли по-дълбоко в противниковата половина и започна да пресира при изнасянето на топката от Сити. Това обаче трудно може да се каже, че доведе до позитивна промяна. Играчите на Гуардиола изнесоха кълбото на няколко пъти майсторски от своята половина и получиха възможност да играят с повече празно пространство в половината на „шпорите“. Златни шансове за трети гол бяха опропастени от Бернардо Силва, Стърлинг и Агуеро.

В долната ситуация се вижда как Сити успява да примами офанзивната 4-ка на Тотнъм да пресира буквално на границата на наказателното поле на домакините. Това обаче оставя огромна дупка между полузащита и нападение, а Сити имат възможност да играят 6 на 6 в последните 60 метра на игрището. В крайна сметка Агуеро пропусна целта в този случай.

 

Всички тези пропуски означаваха, че най-нелогичната развръзка се сбъдна. В 56-та минута, само няколко секунди след появата си на терена, Лукас Моура се извиси при ъглов удар за Тотнъм и отбеляза попадение, с което гостите отново изравниха резултата на „Етихад“.

Голът не промени обаче темпото на двубоя в следващите 10 минути. Нова порция центрирания и разбърквания в наказателното поле на отбора на Почетино едва не доведоха до гол във вратата на Лорис. В тези мигове се усещаше паниката в редиците на „шпорите“, както и стремлението, с което „гражданите“ заиграха, за да постигнат победата.

Импулсът в играта на домакините обаче сякаш изчезна в последните 20 минути на срещата. Хората на Пеп Гуардиола започнаха да прибързват на моменти с решенията си и очевидно в действията им се усещаше припряност, независимо, че проблемите, които Тотнъм изпитваше по време на целия мач, все още бяха налице. Буквално в последните минути на срещата Габриел Жезус все пак изпрати топката зад Лорис, но след преглеждане на ситуацията от видео-асистент рефера се оказа, че има игра с ръка на Лапорт при корнера.

Заключение

Отборът на Манчестър Сити категорично надигра Тотнъм по време на целия двубой, но в крайна сметка се стигна до едно нелогично равенство. „Гражданите“ намираха твърде често решения за пробиването на дефанзивната структура във формат 4-4-2 на гостите, но въпреки това изпусна твърде много шансове, за да реши двубоя. Комбинациите между Зинченко, Стърлинг и Гюндоган отдясно и Бернардо Силва, Де Брюин и Кайл Уокър създадоха много главоболия за зоналната защита на момчетата на Почетино, но това не беше достатъчно.

„Шпорите“, от своя страна, изиграха доста слаб мач за своите стандарти, но въпреки това се добраха до безценна точка. Индивидуалната класа и грешките на манчестърския гранд в защита бяха причина за попаденията на Ламела и Моура, които в крайна сметка се оказаха достатъчни. От Маурисио Почетино, неговият щаб и състезателите на Тотнъм обаче ще се очакват далеч по-добри представяния в следващите сблъсъци с отбори от Голямата шестица в Англия.

Автор: Емануил Тодоров