Съвместна публикация на в-к "7 дни спорт" и Gong.bg

Почти нищо не се написа цял сезон за тимa на Фулъм. Дори на Острова, там в последните дни пресата единствено насочи вниманието през призмата на мениджъра. Поредната излагация в Европа на Реал Мадрид, отпадането на Манчестър Юнайтед, бариерата, в която се препъна уж непобедимата /не само според Бойко Борисов/ Барселона, че дори историческото постижение на Олимпик Лион и разбира се съвременното катеначо на Моуриньо вълнуваха анализаторите в Шампионската Лига. В първото издание на наследника на турнира за купата на УЕФА – Лига Европа нещата също стигнаха до финална фаза. Логично, останала на втори план, тази надпревара все пак също създаде своите емоции и спомени. Донесе е ефекта на крайно несполучливия експеримент с общо петима съдии на терена. Тези двамата, висящи постоянно на вратовете на вратарите, не заслужиха и пет евро надница. На няколко пъти потърпевш бе и нашия ЦСКА, но кулминацията на неадекватното съдийско непомагане от страна на допълнителните арбитри, бе разширеното до скандални размери деколте на Никола Жигич при неотсъдената за Валенсия дузпа.

Да се върнем обаче на Фулъм. Тимът на Ходжсън, който реално направи истинския си дебют в Европа именно този сезон. Вярно, през сезон 2002/03 година бяха срещнати цели трима съперника в този турнир, но тогава играчите от Западен Лондон тръгнаха сякаш на майтап от ниво „Интертото”, отстранявайки още четири противника. Всъщност едва ли се среща често друг клуб, който за едва две участия в европейските клубни турнири да запише цели 33 двубоя / в това число и предстоящия мач в Хамбург/! А като стана въпрос за подходa тип „майтап” то няма как да не го залепим и за актуалния рейд на англичаните. Този път начело с никак не изглеждащия шеговито Рой Ходжсън, Фулъм почна да внимава в час, едва в груповата фаза през миналата есен. Вярно, преди това бе отстранен коварния руски Амкар с Херо и с преоблечените като пратеници на смъртта пермски болельщики, чакащи именно по този начин Фулъм на аеропорта край Перм. Но гостуването на ст. „В.Левски” през септември не бе загубено най-вече поради припряността на родните армейци и левашката грешка на Ванката Караджов. И пак майтап или не, но Фулъм не успя да надвие единствено...Любослав Пенев и Рома. Срещу италианците бяха записани хикс и загуба, а срещу бившия вече треньор на ЦСКА освен това 1:1 в София, бе и нулевото второ полувреме на „Крейвън котидж”. Първото не се брои, тогава наставник на червените бе Ради Здравков.

Явно именно този модел, използван от Фулъм през настоящата кампания в Лига Европа проработи. Небрежно начало, дори намеци за пренебрегване на турнира и задвижване на турбините в средата и края на пътя. В шампионата ситуацията за отбора е коренно различна, но в Европа системата проработи за да бъдат отстранени последователно вече бившия носител на отличието Шахтьор Донецк, големият Ювентус, шампионът на Германия Волфсбург и току-що наточилият се за финал у дома Хамбургер. В няколко други първенства подобен подход също се увенчава с успех. Твенте през тази година, както и АЗ Алкмаар през миналата объркаха сметките на вечните лидери в ниската земя. Споменатият Волфсбург смая всички миналия сезон в Бундеслигата, като едва през последната третина на шампионата се заговори за преследване на титлата. Отбори като Бурсаспор в Турция, който и да е от половин дузина в Румъния или например Металург в Украйна, достигнал финал за местната купа са само малък пример. Те никога не стартират с болезнено амбициозни високи цели. Тръгват на шега, опитват да извлекат максимума, докато фаворитите започват да хабят патроните си още в началото. Стилът „умрялата лисица” действа рано или късно. Но естествено е нужен някакъв зародиш и потенциал на победители. Който да има поне някакъв срок на годност, някакъл лимитиран период на действие. Между една до пет години максимум. И следва отново свиването в пашкула на златната среда. Останалите тимове обитават другите две категории – грандовете и постоянните лидери или тоталните аутсайдери.

В България този сезон основен носител на модела е Берое. Достигането до финал и вероятното спечелване на купата на България е повече от достатъчен факт. Все още дори не съм забелязал някой в Стара Загора да говори сериозно за участието в Лига Европа след няколко месеца. А то чука на вратата, като нетърпелив коледар. За това иде реч. Уж не се гонят никакви цели, но същевременно те се постигат. Другият финалист в турнира – Черноморец Поморие по-трудно би се оприличил на подобен тип отбор, като при него постигането на този безспорен успех в историята му е най-вече плод на късмет и стечение на обстоятелствата. Най-малкото отборът на Хубчев не успя да преодолее роден гранд, за да кандидатства за място в листата на споменатите тимове.

В началото на 90-те години ярък пример бе Етър /Велико Търново/, по-късно имаме примерите на Славия и Локо Пд завършили своите цикли далеч по-рано от изтичането на крайния срок от пет години. Сега Берое тръгна от Мездра, отстрани ЦСКА, премина през Етрополе и се озова в Ловеч на финал. Пътят на фулъм пък в Лига Европа бе още по-дълъг и географски любопитен, като пак някъде там се вплете ЦСКА. Началото бе във Вилнюс срещу местния Ветра, а дългата серия ще завърши следващата седмица в Хамбург. Като се замисля, това е един чудесен модел за подражание. Но финалите и купите са кът и до тях се добират малцина.