Седмо място в Премиър лийг. 12 точки след лидера. Аут от Шампионската лига. Аут от Карлинг къп! Да, точно това е моментната ситуация в Ливърпул. Да, това е същият онзи Ливърпул, който миналата година се бореше за титлата до предпоследния кръг на шампионата. Същия онзи отбор, който постави собствен рекорд по спечелени точки в първенството – 86, точки които щяха да бъдат достатъчни за няколко първи места във Висшата лига от създаването на надпреварата до днес.

В момента Ливърпул заема незавидното седмо място във временното класиране със спечелени едва 33 точки от възможни 60, което е крайно недостатъчно за отбор с амбициите на „червените” и привържениците на отбора. Само за сравнение - през изминалия шампионат след изиграването на 20 кръга, отборът на Рафаел Бенитес се намираше на първо място.

Какво се случи с Ливърпул само за няколко месеца и какво доведе до краха на колоса от Мърсисайд през този сезон? Надали някой може да отговори конкретно на тези въпроси, но все пак, нека разгледаме някои от причините...

НАПУСКАНЕТО НА ШАБИ АЛОНСО

При престоя си на „Анфийлд” Шаби Алонсо се превърна в истински стълб в полузащитата на Ливърпул. Футболист с изключителна важност за гръбнака на отбора, която на моменти граничеше с тази на Стивън Джерард и Фернандо Торес. Напускането на испанеца, който предпочете да се завърне в родината си, обаче се оказа далеч по-болезнено, отколкото се очакваше. Може би тук трябва да се отчете и една от грешките на мениджъра Рафаел Бенитес. От една страна специалистът не успя да привлече трансферната си цел номер 1 – Гарет Бари (тук обаче не трябва да хвърляме вината изцяло на испанеца!) и трябваше да търси алтернатива в лицето на Алберто Акуилани. Доста смел и рискован ход от страна на Бенитес, при положение, че италианският национал акостира на „Анфийлд” след операция и периодът на възстановяването му не бе никак ясен. Това означаваше, че Ливърпул трябва да започне сезона без Шаби Алонсо, който бе моторът на отбора през изминалата кампания, а и без негов реален заместник. Привлеченият за тази цел Акуилани тепърва започва да набира скорост в Англия, но за съжаление на „червените” фенове, това идва твърде късно. Без Алонсо и Акуилани, Бенитес разчиташе в средата на терена на играчи като бразилеца Лукас Леива, който обаче не успя да се справи с тежестта на това бреме и резултатите са налице.

КОНТУЗИИТЕ

Липсата на Алонсо и Акуилани далеч не бе единственият проблем, който трябваше да решава Рафа Бенитес. Испанецът трябваше да се лиши от услугите и на обещаващият бранител Даниел Агер, чието отсъствие от терените също не бе планирано. Датчанинът не успя да преодолее проблемите си в гърба и освен, че пропусна лятната подготовка на отбора, се подложи на операция, която му коства първите няколко месеца от първенството.

Превърналият се ключов за Ливърпул тандем Джерард – Торес също трябваше да прекара дълъг период в лазарета, който в крайна сметка се отказа решаващ за амбициите на мърсисайдци през сезона. В ключов момент от кампанията, при отсъствието на двамата, „червените” загубиха множество точки, допускайки значителен брой голове. До този момент отбраната на тима е допуснала 25 гола (1.25 средно на мач), а през целия минал сезон Пепе Рейна бе огорчаван 27 пъти. Тук идва моментът да споменем и защитата, която се превърна в ахилесовата пета на отбора. Няма привърженик на „червените”, който да не изтръпва при статично положение в близост до наказателното поле и добра възможност за центриране около Рейна. Именно тези ситуации и неумението на отбраната да реагира в условия на зонова защита струваха на Ливърпул твърде скъпо. Голяма, част от головете бяха допуснати именно при подобни ситуации, които противниковите отбори използват вече почти безгрешно. Странно е, че същата система, на която разчита Бенитес в момента, действаше безотказно в изминали сезони и Ливърпул неизменно заемаше челните места в графата „най-малко допуснати голове”.

Последвалото напрежение от липсата на победи и редица слаби резултати се отрази на отбора и представянето му в Шампионската лига, където Ливърпул претърпя истински срам и крах. Английският колос, който преди време бе смятан за редовен кандидат за трофея, отпадна безславно от турнира още в груповата фаза. Ливърпул имаше конкуренцията на тимове като Лион, Фиорентина и абсолютния аутсайдер Дебрецен, но въпреки това трябваше да напусне компанията на големите през задния вход и да се примири с продължаване на европейското си участие в новия турнир Лига Европа. Едва ли евентуалното спечелване на бившата Купа на УЕФА би успяло да заличи загубите, както финансовите, така и моралните. Да не забравяме трудностите, които има клубът със заемите, натрупани от американците Джордж Джилет и Том Хикс, които все още дърпат конците. Тук изобщо не искам да споменавам ограничените финансови ресурси на клуба, в сравнение с тези, на които разчитат преките конкуренти за челните места.

Въпреки тоталния крах, ръководството на отбора отново застана зад Бенитес. И може би с право. Името на испанеца не спираше да се появява във водещите спортни издания на Острова и Европа, като за негови заместници се спрягаха редица имена начело разбира се с небезизвестния Юрген Клинсман, който дори си позволи публично да коментира и критикува работата на Рафа Бенитес. Стигна се дотам, че голмайсторът Фернандо Торес всеки ден да сменя клубната си принадлежност, въпреки че всяка седмица обявяваше публично, че остава.

Постоянната шумотевица извън терена също нямаше как да не се отрази върху представянето на отбора. Това от своя страна пък доведе до недоволство на част от привържениците на тима, чието търпение вече се изчерпа.

УВЕРЕНОСТТА

Определено основният проблем в отбора е увереността на тези футболисти, които в голяма степен изнесоха тежестта на миналия сезон. Може би тук трябва да се търси някъде вината в Бенитес и неумението му да мотивира достатъчно добре подопечните си. А както знаем мотивацията, особено в Англия е решаващ фактор за резултатите на един състав. През изминалата кампания тази роля се изпълняваше отлично от асистента му Сами Лий, но дали виновен трябва да бъде само мениджърският и треньорският екип на отбора? Със сигурност отговорът е – не! Определено в реда на нещата е част от младите футболисти в „червената” селекция да изпитват трудности, предвид бедния опит в подобни трудни ситуациии. Джейми Карагър напоследък заяви: „Само силните оцеляват”. Явно обаче „силните” в отбора на Бенитес са твърде малко, а единици като Каут, Масчерано, Джерард и дори самия Карагър на моменти не бяха на необходимото ниво, за да поведат тима.

Да се върнем на „разделението” между феновете – „за” и „против” Рафаел Бенитес. Различни мнения за испанеца съществуват още от момента, в който бе назначен за мениджър на отбора. В последните месеци обаче негодуванието срещу него се увеличава и това няма как да бъде незабелязано. А може би донякъде инакомислещите привърженици имат право, ако се вземат под внимание резултатите на отбора през кампанията. Кой обаче би бил по-добър вариант от Бенитес? Кой би се съгласил да поеме отбора точно в този момент? Кой би имал доверието на двамата янки Хикс и Джилет, който обремениха клуба с огромни дългове? Въпросите са твърде много, а отговорите неизвестни...

Може би оптималният вариант (при евентуална смяна на Бенитес!) би бил единствено... Жозе Моуриньо. Познавайки характера и темперамента на португалеца обаче, едва ли точно той би се съгласил на подобна промяна, въпреки неистовото желание да се завърне на футболния Албион.

Може би хората, призоваващи за незабавната смяна на Бенитес трябва първо да помислят за последствията оттам на сетне. Ясно е, че положението и обстановката няма как да се промени в положителна насока, а дори напротив. Яд ме е как тези хора, определящи себе си като „фенове на Ливърпул” зачеркват постигнатото от Бенитес в последните пет години. Или може би тук се крие разликата между „фен” и „съпортър”?

Самият Бенитес заяви в края на миналия сезон, че ако отборът иска да се бори за титлата, то всичко в клуба трябва да бъде близо до „перфектното”. Явно обаче ситуацията на „Анфийлд” (точно в момента) е коренно различна...