Ако си мислите, че само нашите футболни герои плачат от съдийството, грешите. Дори най-големите джентълмени иначе – господата от Лондон, Манчестър и прочие, надават вой до небесата срещу реферите. Какво от това, че те си нямат Пастата, Ахмед, Сватбата и Ристосков? Снощи и мениджърът на Уест Хем Сам Алърдайс, и самият Сър Алекс, грабнаха арбитъра.

И тази констатация, разбира се, не е от вчера. Футболната игра се развива с бързи темпове. Скоростта в играта сега е далеч по-голяма от тази преди години. Да не говорим, че парите, които се гонят като примамка в световния футбол, са умопомрачителни. А съдийството се опитва да компенсира с увеличаване на бройката. С 5-6 рефери пак не става, няма да се справят дори 56. Човешкото око, дори да е честно и безпристрастно, греши. А да не говорим, че в последните години на реферите бяха дадени толкова големи правомощия да тълкуват ситуациите, както те преценят. Има ли игра с ръка в наказателното поле и умишлена ли е тя, в пасивна или в активна засада се намират футболистите... А увеличи ли се субективният фактор, везните се накланят в едната или в другата посока. Но обикновено в правилната.

Така че не се ли намеси машината в помощ на човека, съдийството ще се превръща във все по-голяма язва за футбола. Дали му е приятно или не на Мишел Платини, все някога технологиите ще навлязат и в най-популярния спорт. В противен случай скандалите ще са огромни.