През тази седмица Ливърпул се изправя срещу последния балкански европейски клубен шампион – Цървена звезда (вдигат трофея през 1991 г.), в мач от груповата фаза на Шампионската лига. Именно след мач срещу този съперник в миналото се ражда така нареченият „Liverpool Way“, или „Начинът на Ливърпул“, с който „червените“ от Мърсисайд покоряват на четири пъти европейския континент в края на 70-те и началото на 80-те години, а и като цяло са се превръщат в абсолютен хегемон в английския футбол в този период.

Но нека започнем отначало. „Златната ера“ на Ливърпул безспорно е от началото на 70-те до края на 90-те. Летоброенето сякаш започва през 1973 г., когато под ръководството на Бил Шенкли е вдигнат първият европейски трофей – Купата на УЕФА.

Година след това, като шампион на Англия, Ливърпул започва приключението си в КЕШ в опит да надгради над вече спечеления второстепенен европейски трофей предишния сезон. В първия кръг момчетата на Шенкли преодоляват люксембургския Жонес Еш след общ резултат 1:3, което ги праща на 1/8 финал с шампиона на Югославия – Цървена звезда. По това време „звездашите“ се славят с един от най-модернистичните и прогресивни тимове в Европа.

Тимът е воден от Милян Милянич, който е бил почитател на „Тоталния футбол“ на Ринус Микелс и Холандия. Малко след това сърбинът поема Реал Мадрид, с който на два пъти става шампион на Испания.

В началото на 70-те Звезда е имал силен колектив, който е обичал да разиграва топката и постепенно да гради своите атаки, след което да нанесе решителния удар във вратата на съперника.

В онзи състав крайните бранители са били много креативни единици. Топката е била изнасяна през тях, а и като цяло те са имали уменията да комбинират със своите съотборници пред и в наказателното поле на съперника. Нещо, което вече е напълно обичайно за съвременните бекове (или халф-бекове), но тогава е се е смятало за авангард.

В сблъсъка между югославяни и англичани Звезда печели и двата сблъсъка с 2:1 и с общ резултат 4:2 продължават напред. След срещата Бил Шенкли, за който това се оказва последен мач в Европа, и неговите помощници Боб Пейсли, Джо Фейган и Том Саундърс се срещат в митичната „Буут Руум“, за да обсъдят причините за провала.

Според легендарния английски коментатор Джон Кейт реваншът на „Анфийлд“ е бил „крайъгълен камък в цялата история на Ливърпул“.

Съперникът е изнасял топката умело по земя от централните или крайните защитници през централните халфове. Имало период в мача, в който Ливърпул не е успял да докосне топка около 3 минути, а съперникът си е разменил спокойно почти 30 подавания.

Всички тези специфични компоненти от играта са били абсорбирани от Ливърпул, който през 1974 г. е поет Боб Пейсли. Тогавашният помощник на Шенкли внедрява голяма част от видените от югославяните тактически компоненти – като изнасяне на топката от задно поле и скоростни комбинации в предни позиции, и полага основите на всеизвестния „Начин на Ливърпул“.

Маниер на игра, която прави революция в целия европейския футбол и носи безчетна слава за „червените“. Между 1976 и 1984 г. тимът печели четири Купи на Европа и една Купа на УЕФА, а между 1976 и 1990 г. вдига 10 пъти титлата в старата Първа дивизия.

Сега обаче Ливърпул не е ставал шампион на Англия вече 28 години – под ръководството на Кени Далглиш през 1990 г., а последният голям европейски триумф дойде преди 13 години – купата в Шампионската лига с Рафаел Бенитес през 2005 г.

При германеца Юрген Клоп се усеща полъх на надежда. След финала в Шампионската лига през миналия сезон, Ливърпул мечтае все по-усилено, че големите дни за тях тепърва предстоят.

Наред обаче е мач с Цървена звезда в Шампионската лига. Отбор-вдъхновител в миналото, който се оказва нещо като „просветител“ за мърсисайдци в началото на 70-те. 
Дали след 45 години този съперник отново няма да донесе късмет на „червените“ при започването на техните нови триумфални времена?