„Българска работа” – си викам в секундите преди да почне финала в Лигата на „Уембли”. Докато едни полу-разголени британски девойки, с бели като тебешир кожи, се упражняваха по солфеж в опита си да изпеят възможно най-неразбираемо химна на Шампионската лига, агитката на Манчестър Юнайтед също пееше. Далеч по-стройно, по-гръмогласно. Започваше мачът им срещу Барселона, може да се каже на тяхна земя, те обаче крещяха прословутото „Are You Watching Merseyside”.

Добре де, ясно, че това да минеш вечния съперник Ливърпул по титли след половин век чакане си е за скандиране, ама някак си се присетих за нашите си агитки, тези от секторите „Б” и „Г”. Едните с тяхното „Червени боклуци”, другите...знаем с какво. Айде да не загрозяваме пейзажа. В края на финала обаче, гледайки глупавите червендалести лица, които поемаха преждевременно към изходите, на ум им подвикнах: „Are You Watching United?” С допълнението – и още по-полезно щеше да ви бъде, ако на едно тефтерче си водехте записки по време на целия двубой. Че то не бе лекция, не бе чудо. Дори и изравнителният гол на Рууни мисля бе в тренировъчната тактита на Гуардиола. Каталунският наставник просто е решил, че на този ден, 28 май, по време на късната вечерна тренировка на Барса, ще се проведе упражнението „Как реагираме след като ни вкарат гол?” По този повод, нарочно се допуска противника да изравни, за да може после да се отработи добре упражнението.

Абе, като се замисля, дреме им на феновете на Юнайтед. Ще се напият безпаметно на път към севера, и ще си чакат през август новите битки срещу Фулъм и Кю Пи Ар. Ама на Съра си му дреме, до толкова, че немските оператори снощи го хванаха в кадър да трепери като африканец в клетката на моржовете. И трябва да се взимат мерки, сериозни мерки. Защото тази фрапантна разлика в класите на „Уембли” доказа очевадния застой в развитието на английския клубен футбол. Ман Юнайтед спечелиха може би най-важната за тях, историческа 19 титла, но тя бе най-неубедителната в историята. Като представяне, като игра, като демонстрирана класа, като за шампион. А под тях става направа плашещо. Челси на второ място, с половин сезон загуби и мъки, трети станаха Ман Сити, на които продължават да се смеят и врабчетата в кралското поданство. След тях в таблицата следват – Арсенал, на които пък се смеят вече и малките, новородени врабчета на големите врабчета, незнайно-какво-правещия-там-някъде Тотнъм и Ливърпул, които пък по скалата на тъпомера от години насам са несменяеми лидери. Ето това е Премиършип днес. И разкриването рано или късно идва. Сега дойде от страна на Барселона, но скоро, много скоро ще дойде и от страна на далеч по-непретенциозни тимове от Стария континент. Англия цикли, Барса пише класика след класика, с бързината с която дори Моцарт не е творил.

И може би наистина е добре, следващия път да се наблегне на внимателното гледане, а не на пеенето. Но, всъщност, не изискваме ли много от фенове, които наблягат най-вече на пиенето. Няма лошо разбира се, това е футбол, не театър или опера, но феновете на Барса дори на този фронт бяха от сой. Горките, преуморени от толкова много трофей напоследък, те мирно и кротко се прибраха с метрото към своите хотели, отпразнуваха 4-та евро титла с по един късен бургер и кока-кола и толкоз. Това, което на терена нас ни шашка, те си го гледат всяка седмица у дома. Въпрос на стандарт. Все пак, наистина гледането се оказва важен елемент...