Слави Бинев се завърна от Корея, където бе избран за Член на Борда на Директорите на Световната Таекуондо Централа – KUKKIWON. Това разбира се е признание не само за страната ни, но и за цяла Европа, тъй като той е първият и единствен не само бълагин, но европеец, а в световен мащаб - Член на Борда, който няма корейски корени.

Както е известно, освен президент на Българската Федерация по олимпийско Таекундо, Слави Бинев е още президент на ЕU / European Union/ Taekwondo и Вицепрезидент на Taekwondo Europe.

Бинев даде пространно интервю пред камерата на NOVA за случилото се в Сеул, както и Шанхай и Уси, където той бе в качеството си на вицепрезидент на Асоциацията „Един пояс, един път“ на икономическия форум, който се проведе под егидата на президента на Китай, през последните дни. Той говори още и по много други теми, като българския футбол, родната гимнастика и спорта у нас, като цяло.

„Напълно нормално е след мащабните проекти, които успешно реализирахме тук в България , както и ползотворната работа в качеството ми на президент на двете Федерации, да бъдем забелязани от Световната централа – KUKKIWON. За това бях поканен там, а на по-късен етап и избран, (казвам избран, защото има и назначения) за първия eвропеец, а на световно ниво и некореец в тази най-върховна институция на бойните изкуства.  Това категорично доказа, че сме ключов фактор  и на нас се гледа сериозно. Това, разбира се бе и едно намигване към посещението на нашия Премиер в Корея..., едно намигване, че се гледа с „добро око“ и се цени всичко това, което ние правим за спорта в България на държавно ниво. Посещението на Премиера в Световната централа в Корея е жест на истински държавник в подкрепа на спорта, който и спорта подкрепя. Защото това е неделимо цяло – спорта и държавничеството вървят „ръка за ръка ” в целта си да издигат страната ни на най- високо ниво. По този начин с посещението си в Корея, ние доказахме, как може една ситуация да бъде  „win-win“ и за двете страни.“ , сподели Бинев и в долънение направи паралел с Азия в посока инвестициите у нас:

„В инвестиционните проекти, освен технология има и много сантимент. Те не са просто едно място, в което се инвестира. За да стигне човек до идеята да прави нещо на нечия територия, той трябва да се сдобие с доверие, да работи с определени хора, да намира смисъл в общуването с тях. Да вижда в същото време, че тези, към които се е обърнал, работят в много добра координация с държавата, защото никой не дава на някой, които не познава. „ - допълни той.

„Аз винаги съм предпочитал да минавам по успешния път, който между другото е адски трънлив. Много малко хора са имали възможността да проследят преминаванията ми, защото отстрани се виждат само крайните резултати. По пътя на успеха има много препятствия, които много хора не виждат,  но аз смятам, че трябва да продължа по този път... да усъвършенствам успеха, който постигнахме.Защото с децата, треньорите и с цялата тази организация, която създадохме, създадохме модел, който се опитваме да бъде еталон за подражание.“

„Знаете ли, ние българите сме си най-големият враг. Сами си поставяме най-големите препядствия, като вместо да се учим от успеха на на другите, го  хулим, критикуваме...дразним се от него, само и само да обясним собствената си импотентност за постигането му. Винаги успехът е бил на страната на силните, смелите и умните. Всяко извинение за липсата му е доказателство,  че нещастниците никога не могат да бъдат успешни и не защото някои им е виновен , а защото сами си слагат бариерата...и най-важното, защото мразят и критикуват успешните, а най-големите подлеци, дори не директно, а зад гърба им. „

„Нещата при нас са от осанна до разпни го. При нас няма средно положение, винаги е или черно, или бяло. Или Григор е „най-големият“, или не е. Само който е бил в професионалния спорт , знае какво означава това. Предизвикателствата в професионалния спорт са много, такива които трябва да преодолееш сам ...с емоция, със сърце, с душа и отдаденост. Големият спортист, трябва да може сам да си поставя ограничения. Ние можем да ги пращаме по лагери и състезания, но те трява да имат себепознание и да знаят кога да се ограничават и кога – не.  Относно материалната база в нашия спорт, каквото и да си говорим, имаме крещяща нужда да бъде подновена. В европейски и световен план, тя е морално остаряла. Фитнес площадките не са достатъчни за да стимулират българите да спортуват“.