В началото на годината ще ви разкажем историята на едно момиче-боец в зората на своята шампионска кариера. Тя e на 23 години, тренира муай тай само от две години, но вече жъне успехи. Това е името на едно момиче, за което тепърва ще чуваме. Мартина е на 23 години. Нейната история е изпълнена с обрати. Като дете е жертва на домашно насилие, в последствие расте в семейство на популярни кинаджии, а днес буквално се е пренесла да живее в муай тай залата. Веднъж вече е ходила до извора - до Тайланд, за да тренира. Сега търси спонсори, за да продължи пътят си към върховете на муай тай изкуството.

С Мартина, ще ни запознае Виктория Бояджиева в рубриката си „Между редовете” по NOVA.

„Муай тай е изкуство”, категорична е Мартина. Според нея това, за което си струва човек да се бори е любовта. За какво си струва човек да се бие? За честността, смята тя. Няма съмнение как вижда себе си след 5 години. Като шампион по муай тай.

„Майката не беше родена да бъде родител. Поне моят родител. Просто ме е родила много млада, на току-що на вършени 18 години. После живее с друг мъж, от който има две деца. Живяла съм с тях като тогавашният мъж, ме тормозеше физически като бях дете и после психически. Не мисля да разтягам историята с оглед на това да не излизам жертва.Той ме тормозеше и ме заключваше в една стая в къщата, в която живях тогава. Бях излизала много дълъг период от стаята си. Дойде да ни види дядо ми, който е баща на майка ми. Аз му пуснах бележка под масата, че имам нужда от помощ. Трябва да избягам от там. Той тогава ме събра с оглед да ме заведе при баба ми. И не ме върнаха повече, което слава Богу, защото този човек наистина с времето все повече и повече показваше на всички около нас колко не е добре. Повече за майка ми - може би единственото, което бих казала за нея, свързано със спорта е, че когато започнах да се занимавам, тя ми каза, че никога няма да стана световен шампион, защото има хора, които от деца практикуват спорта и едва ли не няма да мога да се справя да стана по-добра от тях. Което не мисля, че е много в подкрепа на някои, като започна ново начинание. Но всичко смея да твърдя й е простено”, разказва още Мартина.

От такава среда тя попада в коренно-различна среда тогава, когато пра баба ѝ, пра дядо ѝ я извеждат от този дом. Попада в една нестандартна кинаджийска среда. „Дядо ми е оператор. Той е Виктор Чичов. „Оркестър без име”, например, е много популярен негов филм. „Дунав мост” и още много, много наши игрални и документални филми, като има в някои от филмите и актьорско участие. А баба ми, баба ми е Дора Смядовска. Сценарист. През 1971 година, когато се ражда всъщност вуйчо ми, се ражда и идеята за „Умно село”, което е издадено през 1972 г. и е изпратено с Валя Балканска на Voyager 1.”, споделя Мартина за семейството си.

„За мен и изкуството мога да кажа, че аз като бях малка, пях в детски хор „Пим-пам”. После се опитах да свиря на пияно. После това се занимавах с доста неприятни неща години наред. Всичко, което можете да си представите един тийнейджър да прави, сме ги правили. С танците се запознахме по линията на това, че исках да се науча на модерен балет. Започнах и да работя в клуб, танцувайки. Като съм минала през доста клубове с различна музика. Многото хора, които те гледат докато изпълняваш дадено представление, изсмукват енергията ти. Аз никога не съм имала проблем, може би, с мъжките погледи. Поради това, че винаги съм била уверена и здраво стъпила на земята”, споделя за кариерата си на танцьорка. „Попипвали са ме, подърпвали са ме, докато съм била на сцената, но това много бързо бива разтурено като събитие. Не им позволявам да прекаляват”, добавя тя.

„Предизвикателството за мен към днешна дата са спонсорите в общите линии. Всичко, което един спортист се нуждае. Хранителни добавки, тренировки, всякакъв тип разходи за храна, за състезания, за пътя до състезанията, за подготовката за състезанията. Ние двамата заедно отиваме скоро в Тайланд, да преследваме мечтите си”, казва Мартина. 

Според половинката ѝ Александър сега им предстои едно приключение, което ще ги изгради като личности. „Мач след мач, дата за дата. Така че ние ще се виждаме повече на тренировка и на ринга, отколкото у дома. Всъщност ни предстои кръв и пот. Нямаме търпение”, категоричен е Александър.

Oще за историята на Мартина във видеото.