Остават броени дни до 22 март, когато в „Арена София“ е галавечерта по бокс с голи ръце BKFC 58.

Един от участниците в главната битка за вечерта - Калоян Колев, сподели пред "МачКаст" подробности около кариерата му в бойните спортове и очакванията му за двубоя с Тони Маркулев.

Грандиозното шоу ще бъде излъчено по DIEMA SPORT 2 и новия специализиран канал Fight Klub.

Билети за голямото събитие на 22 март ще откриете в Grabo.bg

Здравей, Калояне. Как си, готов ли си и как се подготвяш за тази страхотна битка, която ще бъде черешката на тортата на BKFC 58?

"Здравейте! Чувствам се много добре. Подготовката върви перфектно. Останаха само последни технически щрихи, които трябва да направим. Мисля, че физически съм добре и само чакаме да дойде мачът."

Вече имаш опит в този формат, след като се би при първата гала през ноември, в която излезе победител. Какво научи за себе си?

"Предишното издание не ми донесе чак толкова опит, за което ме хвана малко яд, защото се бях подготвил много добре. Очакванията ми бяха доста по-различни. Исках да усетя чувството на боя с голи ръце, а хората да видят как съм в стойка. За съжаление, не можах да покажа нищо заради моя противник, но явно така е трябвало да стане. Всяко зло за добро."

Ще ни разкажеш ли как ти видя ситуацията? Това бе един от култовите моменти на вечерта. Дори поливаха обувките на съперника ти с „Кока Кола“, защото нямаше сцепление...

"Аз нямах проблем с това нещо, а гледайки и другите участници, те също нямаха. Обяснявах си го с това, че може да е стъпил на вазелин или на нещо друго, което да предизвиква това плъзгане, защото още от началото усетих, че се пързаля и няма сцепление. Хора от щаба ми казаха, че е започнал да се прави на плъзгач, след като е усетил първия удар... не знам. Той знае най-добре. Мисля, че това, което му бяха направили с лекопласта на кецовете щеше да му свърши работа. Като малки в борбата нямаше толкова различни видове кецове, а когато ни се късаха, ги залепяхме с лекопласт. Така че в крайна сметка, ако искаш да направиш нещо, имаш ли желание, ще го направиш. Явно при него липсваше желанието, въпреки че знае къде отива и какво го чака.

Обясни ни как протича подготовката ти?

"Тренирам сутрин по два часа. Не обичам да правя двуразови тренировки, защото смятам, че така се преуморявам. Най-добре се чувствам, тренирайки по един път на ден. Знаете, че у нас бойците трудно се изхранват само със спорт. Спонсорите не са чак толкова много и се налага да се работи, а след това трябва да остане и време да обърнеш внимание на семейството си."

Какви са според теб най-големите проблеми, които могат да настъпят при един такъв бой без ръкавици? На какво наблягаш в твоята подготовка?

"Трябва да имаш предварителна подготовка за подобен мач. Няма как да тръгнеш за 2-3 месеца да се каляваш за такъв двубой. Най-много да направиш някоя контузия."

Това, че в такива мачове няма ръкавици как го виждаш?

"Това са нормални неща (смее се)."

От кога се занимаваш с бойни спортове?

"Започнах от 12-годишен да се занимавам със свободна борба. Баща ми ме заведе на първото Републиканско за деца, където станах трети и всичко много ми хареса. След това ме хареса треньорът от Спортното в Сливен и поиска да се преместя там, за да тренирам. Може би до 21-22-годишен тренирах само свободна борба. От 10-ина години се занимавам със свободни боеве."

А как те дойдоха в тоя живот?

"Винаги съм бил бойна личност и мисля, че ми се отдаваше без да го тренирам. Когато започнах да го тренирам, усетих, че наистина е моето. Борците имаме навика да тръгваме към борба и ни е трудно да се отпуснем в стойка. Всеки търси това, което може."

А борбата повече ти помага или пречи в боевете без ръкавици?

"Ще видим на 22-и. За бокса мисля, че има някои предимства, но всичко си има и недостатъци. Колкото и да тренираш, правиш грешки."

Кой е твоят идол от бойните спортове?

"Джон Джоунс ме вдъхновява. Моят баща винаги ми е вдъхновявал и ми е бил идол, защото е добър човек, а е бил и добър спортист."

С какви впечатления си за твоя опонент Тони Маркулев?

"С много добро впечатление съм от него. На последната гала на MAX FIGHT се поздравихме, поговорихме си. Няма лоши чувства между нас. Нямаме дори спортна вражда. Трябва към всеки противник да подхождаш с уважение, защото знаеш ти какво си жертвал за тази среща, а той колко труд е хвърлил."

Как се справяш с адреналина, когато излезеш на ринга?

"Може би от борбата съм натрупал много голям опит, защото съм ходил и на европейски, и на Световни първенства, което ми е помогнало за психиката. Не чувам страничните хора, а само треньора ми. Свикваш с един глас и слушаш само него. Ако се поддадеш на адреналина, това може да повлияе много на играта ти."

А с болката как се справяш?

"За да го правиш, обичаш болката (смее се). Ако не можеш да търпиш на болка, защо го правиш? То си е адреналин, а като те удари той – почти нищоне усещаш. Важно е как се чувстваш след боя. След една среща в Сърбия бях толкова подут, че 2-3 дни главата му жужеше."

- Имаш малко дете. Как искаш да му покажеш, че трябва да следва мечтите си?

"Не е задължително да стане спортист. Искам да го науча да бъде почтен и стойностен човек, защото ги виждам какви са материалисти, егоисти. Биха те използвали само за собствено удовлетворение, за да постигнат някаква цел."

Как прие семейството ти това да се биеш с голи ръце, гледат ли те?

"Съпругата ми досега не е изпускала мой мач. Тя дори повече го изживява от мен. Аз съм по-спокоен, а тя е по-напрегната и понякога ѝ е трудно да гледа. Вълнува се, но е добре, че тя е до мен. Помага ми изключително много."

Имаш 9 победи с нокаут и едно поражение. Как се справяш със загубите?

"Загубата е нормално нещо, научих го още в борбата. Ако не си свикнал с мисълта, че можеш да загубиш, това ще те срине много бързо психически. Ако мислиш, че излизаш за загуба, вече си загубил. Не го мисля, защото съм имал много загуби, а и никога не съм искал да бъда непобедим."

Казваш, че Багата ти е дал много ценни съвети. Какво си научил от него?

"Научих, че е важно да имаш добри треньори и спаринг партньори. В България, за жалост, все още няма толкова напреднали треньори по свободни боеве. Мисля, че ние сме поколението, което трябва да научи по-малки на това. Той ми каза, че няма как да стане, ако си в България, но аз мисля, че с труд и желание всичко се постига."

Какво би казал на всички млади бойци?

"Лошото е, че много от тях не показват уменията си в залата, а навън. Това е в грешната посока, но според мен задача на треньора е да ги вкара в правия път. Много родители разглезват децата си, за тях винаги то е право и не зачитат чуждото мнение. Затова трябва треньорът да е на първо място. Треньорът ми от Спортното училище ми е като втори баща. Винаги е бил до мен, загубите сме ги приемали заедно. За жалост, вече всичко е материално и гледат само как да ти вземат парите, без да мислят за теб и твоето развитие."

Смяташ ли, че клишето „боят изгражда“ е вярно?

"Да, изгражда и надгражда (смее се). Дори и да не станеш най-добрият, ти дава много дисциплина и характер, който ще ти трябва и в живота. Никога да не се предаваш."