Ангел Петков преди BKFC: Хъсът ни за бой идва от нас, все пак сме на Балканите

Ангел Петков за втори път ще излезе пред българска публика за двубой с голи ръце от веригата BKFC. Голямото събитие е на 22 март в „Арена София“, а цялата галавечер ще бъде излъчена по DIEMA SPORT 2 и новия специализиран канал Fight Klub. Българинът сподели пред "МачКаст" какви са очакванията му за сблъсъка с неговия опонент Фелипе Мая.

Билети за голямото събитие на 22 март ще откриете в Grabo.bg

Ангеле, здравей! Как си, какво можеш да ни кажеш за последните етапи от твоята подготовка преди BKFC 58?

"Подготовката ми за мача продължава. Всичко е ок."

Ще се изправиш срещу бразилец, който вече дори ти се закани преди вашата битка. Проучи ли го добре, чувстваш ли се подготвен?

"Гледах някои неща за него. Не очаквам да е лесен мач, но не очаквам да има изненади. От това, което виждам за него, той със сигурност е опасен. А това, което казва, мисля, че го иска, а не са просто думи. Въпреки това не очаквам някаква изненада."

И двамата бяхте част от галата на BKFC в София през ноември. Какво би му казал сега на Фелипе?

"След това, което той каза, че иска да ми откъсне главата и т.н., да заповяда. Това нещо не е MMA. Нека се пробва и си опита възможностите, но няма да му се получат нещата."

Как се нахъса да участваш в боеве с голи ръце след толкова време в бокса (около 15 години б.р.)?

"Хъсът не идва от бокса, а идва буквално от нас, защото все пак сме на Балканите. Тук винаги са се водили войни и това е в нашите гени. Винаги е било така, а това не е нещо ново. Не съм единствен, всички сме така."

Как се запали по бойните спортове?

"Обичах да гледам кикбокс, K1 и заради това се запалих. Поисках да се запиша на кикбокс, но едно момче ме заведе в залата за бокс и така... съдба."

Той нарочно ли те заведе там или объркахте залата?

"Не знам и аз. Няколко месеца мислехме, че искаме кикбокс, но в крайна сметка се озовахме в боксовата зала. Не знам как стана (смее се). Дали така го мислеше, дали се изгубихме не знам."

И боксът те грабна от първата тренировка?

"И не само. Като деца много се бихме между училищата, по улиците, така че за BKFC се готвя от малък. Не е нещо, което съм имал като цел и амбиция, а просто се случи."

Все пак обаче в BKFC нямате ръкавици, както е в бокса. Какво мислиш за този аспект?

"Човекът, с когото се готвя ми каза - „Има кастинг, ще те запиша“ и може да се каже, че под негов натиск се записах. В бокса много от нещата са нагласени. Отиваш, побеждаваш и те не ти дават мача. Имал съм случай, при който човекът от английския щаб идва и ми казва - „Нали знаеш, всичко е бизнес и няма как да ти дадем мача“ и като го чуеш пет пъти, на шестия вече знаеш как се случват нещата. Докато тук мисля, че нещата са по-ясни, по-точни и всичко е 50 на 50. Това виждам и дано е така. В бокса много от нашите състезатели не се бият навън, а тук всичките им мачове са с поставени лица, които идват тук, за да загубят. Надявам се тук да няма такова нещо."

От колко време работиш с твоя треньор? Какви съвети ти дава?

"Самият контакт е много важен. Ако няма симбиоза между вас, нещата няма как да станат. 2017 се запознахме в залата. В началото нещата тръгнаха мудно. Вече през 2018-2019 станахме нещо като екип и започнахме да действаме по план. Мога да кажа, че той е от треньорите от старата школа и нещата наистина се получават. Няма лигавене, има много висока дисциплина. В залата сме на максимум, а извън нея – като семейство."

На какво най-много наблягаш при сегашната ти подготовка?

"Не съм променил нещо съществено в сравнение с бокса. Може би в BKFC има една идея повече контузии, но основно се подготвям боксово. Сменил съм много малко неща. В бокса също вдигам летвата и гоня повече и повече."

Като каза контузии – как се справяш с тях, притесняват ли те? Мислиш ли за това, докато се биеш?

"Това е една много хубава тема. Масово момчетата, които се занимават с боеве, се страхуват от контузии. Аз може би съм го преодолял този момент, защото съм контузен целия – от главата до петите. Възстановявам се и отивам за следващия мач."

Кой е най-тежкият момент в кариерата ти?

"Те са два. При единия отидох в болница със запушен нос след седмица, в която не можех да дишам. Сядам на стола, а отстрани ме гледа едно младо момиче, предполагам беше стажантка. Видях я как побеля и излезе от стаята. След по-малко от 10 минути дойде една възрастна жена с дебели очила. Седна до мен и започна да вади инжекции. Като го видях това и започна да ми избива пот (смее се). В един момент ѝ казах, че искам да си тръгна, но тя ме бутна, каза, че няма как да стане и заби инжекцията в носа ми. От самата болка си дръпнах главата назад, ударих се в стената зад мен и ми се зави свят. Оказа се, че носът ми е счупен и е започнал да загнива. За два дена ме оправиха, почистиха всичко и ми казаха в близките две години да не влизам в залата, но аз още на следващата седмица бях там. Втората контузия, извадих става на мач. Момчето, с което се биех, изпадна в шок. Съдията ме гледаше и не можеше да вземе решение. На момента успях някак си да си наместя ставата, мачът свърши, а след това започнах лечение. Пет импланта, половин година възстановяване... Контузиите не са нещо, което да ме откаже."

Как успяваш да се „изключиш“, когато излезеш на ринга?

"Имам пълен фокус върху мача. Не мисля за публиката. Бих казал, че тук, на наша земя, публиката ми вдъхва сили. Да се бия в България е много по-емоционално за мен. Тук ми е по-хубаво да се бия, но фокусът ми е над мача, където и да се бия."

Кой е най-хубавият ти момент като боец?

"Всяка една победа е хубав момент. Имаше едно боксово състезание за Купата на Мохамед Али, ако не се лъжа. Там победих опонент, който нямаше загуба. Имаше около 12 000 човека в залата, беше нещо гигантско. След победата ми публиката избухна. Много е важно след мача да нямам контузии, за да мога на следващия ден отново да съм в залата и да се готвя за следващия двубой."

Говорихме за победите, но как успяваш да се справиш със загубите?

Както казах, в бокса много от нещата са нагласени. Отиваш, побеждаваш, но те ощетяват най-явно и най-видно. На много от мачовете ми нямам качени видеа, защото там всичко се вижда. Това за мен не е загуба, не го усещам като такава. Това не ме смазва психически. Иначе най-тежкият ми момент е при единственото ми отказване от участник на Олимпиада, дълги години национал на Англия. Свали ме много лошо в два нокдауна. Знаех, че съм загубил, но нещо не ми позволи да се откажа. Съдията застана над мен, каза „Не ставай“ и спря мача."

Имаш татуировка, изписваща име на гърдите ти. Това ли е човекът, който те подкрепя?

"Да. Това е Юлия. С нея сме от две години.  Мога да кажа, че винаги е с мен и ми вдъхва сили. Да, имаме скандали, но смятам, че това е нещо нормално, а и така е по-забавно."

Идва ли да те гледа?

"Не. По-спокойно ми е, когато тя стои отстрани и не гледа такива неща. Все пак това е насилие и не мисля, че мястото ѝ е там."

За финал, какво би обещал на българските фенове, които ще те подкрепят в петък?

"Мисля, че ще има много хубави мачове. Това не е бокс или MMA. Тук във всяка една секунда може да има нокаут. Хубаво е за публиката и мисля, че ще гледат едно хубаво шоу."