Оказа се, че има за какво да се играе, дори когато националите са загубили основната кауза. Не се класирахме за еврофиналите, но с двете си победи през ноември над Румъния и Словения поне подобрихме до такава степен позициите си в световната ранглиста, та ще попаднем във втора урна при жребия за световните квалификации в неделя.

Няма да играем срещу страни като Англия, Русия, Румъния и Швеция, които ни правят компания в нашата урна. Можем да разчитаме на по-сносни съперници от трета урна като двете Ирландии, Финландия, Швейцария, Белгия. А именно те се очертават да ни бъдат съперници, ако не за друго, то поне за баража. Защото трудно ще се преборим за първата позиция с фаворити като Италия, Испания, Германия, Франция и прочие.

Е, и в трета урна има неприятни варианти като Дания, Украйна и Сърбия, но ни е ясно, че не може да се паднем в група само със Сан Марино, Андора, Люксембург и Малта, нали...

Остава обаче основният въпрос. Това, че сме във втора урна е хубаво, но какво от това, ако в крайна сметка продължим да се печем на бавен огън във втора...фурна, както беше в изминалия и предишния квалификационен цикъл.

Така че да си опичаме акъла овреме и да на разчитаме толкова на урната, за да не попаднем отново във фурната, ако ми позволите да използвам тази рима.