Спасихме кожата срещу дебютанта Черна гора с гол в даденото от съдията продължение.

Според голямата ни звезда Димитър Бербатов трябва да сме доволни. Митко явно добре е усвоил след двете си години на Острова, онова понякога вироглаво и наивно отношение към играта, което пречи на отбори като Ливърпул например близо 20 години да стане шампион, тъй като там винаги всичко е наред и все гледаме напред.

Все ми се струва обаче, че настоящето футболно поколение национали на България отново са на път да изпуснат големия си шанс, да подплатят добрите си изяви с клубовете си с такива в „А” отбора. Със сигурност им се иска, но ние така и не можем да разберем това. Сред журналистите има колеги и с очила и такива с по-силно зрение, но така и никой не видя снощи в Подгорица, особено през второто полувреме мерак за победа.

Ситуацията бе адекватна на отношението към химните от страна на двата отбора преди мача. Българите традиционно го изслушаха, част от тях скромно го припяваха. Започна обаче химнът на младата държава Черна гора. Всички се хванаха дружно с ръце за раменете, обърнаха се към флага си и запяха с пълен глас. Ето така картинката се пренесе и на терена. Нищо повече.

И в крайна сметка вместо три точки за старт на кампанията, едва взехме едничката. За какво ще ни служи тя – тепърва ще се разбере.

Новото попълнение на Юнайтед обаче имаше далеч по-голям късмет. Вместо точки, които ще печели в изобилие с новия си клуб, той получи грижливо опаковано шоколадче. Вероятно от фен, след мача. С надпис: FOR YOU MY FAVORITE PLAYER, MY NAME IS NEMANIA GLUSOKVIC.

Но явно не му се ядеше, преподари го на журналистите. Ето ви – вместо три точки...шоколад. `Айде да ви е сладко...