Официалният сайт на УЕФА обръща специално внимание на днешния ден. От европейската футболна централа също отбелязват паметния за България 17 ноември и класирането на „лъвовете“ за САЩ 1994.

„В неделя се навършват 20 години от забележителната победа с 2:1 в Париж, която прати България на световните финали през 1994. UEFA.com разкрива какво се случи с тези герои. „Ние сме истински задници“, заяви Дидие Дешан, след като Франция допусна гол десет секунди преди края в Париж, което класира България за сметка на домакините. Това е мач, който френските фенове биха искали да забравят, но 13-те играчи на България, които взеха участие в мача се превърнаха в истински легенди в страната си. UEFA.com провери какво се случва с тези момчета 20 години по-късно“, пишат в официалния сайт на УЕФА.

Борислав Михайлов

Тогава: Вратар, Мюлуз

Михайлов бе капитан на България на световното през 1994 година, където тимът стигна до полуфиналите. По-късно Михайлов игра за Ботев, Рединг, Славия и Цюрих. Той е рекордьор по участия в националния отбор до квалификациите на Евро 2012, когато постижението му от 102 мача е подобрено от Стилиян Петров.

След отказването си от футбола, той е обвързан с Българския футболен съюз. От 2005 година той е президент на централата, а от 2011 година е член на Изпълнителния комитет на УЕФА.

Емил Кременлиев

Тогава: Десен защитник, Левски София

Стабилният десен бек спечели топката след центриране на Давид Жинола, а след това започна атаката, която доведе до победния гол на Костадинов. След това Кременлиев игра за Олимпиакос и се превърна в един от малкото играчи, които са представяли ЦСКА и техния голям съперник Левски.

„Не знам защо Жинола бе обявен за основен виновник за загубата на Франция. Той центрира, а там нямаше никой негов съотборник, който да играе с топката. Нямаше напрежение върху нас, но бяхме и много силен тим.“

Трифон Иванов

Тогава: Защитник, Реал Бетис

Плашещият защитник бе на 28 по това време. След това Иванов представя отборите на Ксамакс, ЦСКА, Рапид Виена и Аустрия Виена. През септември 2007 отбеляза победния гол срещу Русия, който изпрати България на последното засега световно първенство във Франция през 1998. В момента се наслаждава на живота в родния си град Велико Търново.

Петър Хубчев

Тогава: Защитник, Левски София

Един от най-добрите „читатели“ на играта в българския футбол. Неговите изяви в националния отбор накараха отбори като Хамбургер и Айнтрахт Франкфурт да го привлекат. Той е един от малкото футболисти от тима през 1993, които се посветиха на треньорската кариера. Водил е отборите на Славия, Черноморец, Ботев и в момента Берое Стара Загора, който изведе до Купата на България през 2013.

Цанко Цветанов

Тогава: Ляв защитник, Левски София

Левият бек също пробва късмета си в Германия с тима на Валдхоф Манхайм преди престои в Шотландия с Абърдийн от 1996 до 1998, а след това три сезона с Енерги Котбус. Оттеглянето му дойде след престои в Левски и родния Етър Велико Търново. Оттогава той е асистент на Станимир Стоилов в Левски, националния отбор и сега в Ботев Пловдив.

Златко Янков

Тогава: Дефанзивен полузащитник, Левски София

По-късно Янков играе за германския Юрдинген и в Турция за Бешикташ, Аданаспор, Ванспо и Генчлербирлиги, преди да се завърне в България, за да приключи кариерата си. Наскоро работи като спортен директор в родния си клуб Черноморец Бургас.

Красимир Балъков

Тогава: Полузащитник, Спортин Лисабон

Един от най-добрите Плеймейкъри в Европа през 90-те. Балъков бе един от любимците на феновете на Спортинг, а след това и на тези на Щутгарт. След края на кариерата си Балъков бе треньор на Красхопър, Санкт Гален, Черноморец, Хайдук Сплит и за последно Кайзерслаутерн.

„Вярвахме, че може да се случи чудо до последните секунди. Господ бе с нас в този мач, но съдбата обича смелите. Франция бе топ, топ отбор – те имаха феноменални играчи – срещу себе си имаха също някои феноменални футболисти. Това бе най-важният мач за нашето поколение.“

Йордан Лечков

Тогава: Полузащитник, Хамбургер

Голът на плешивия маестро на четвъртфинала световното срещу Германия ще си остане един от най-великите голове от световно първенство. През кариерата си Лечков играе за Олимпик Марсилия, Бешикташ и ЦСКА, преди да се завърне в родния Сливен. Той е кмет на град Сливен и вицепрезидент на Българския футболен съюз.

„Съдба. Разбира се имахме и късмет, защото Израел изненадващо победи Франция преди нашия мач и това ни даде шанс. Бяхме отбор, който никога не се предаваше.“

Емил Костадинов

Тогава: Дясно крило, Порто

Костадинов можеше да пропусне този мач, след като забрави паспорта си. Той обаче бе прекаран през границата с Германия с помощта на бившия си съотборник Георги Георгиев. По-късно играе за Депортиво Ла Коруня, през 1996 печели Купата на УЕФА с Байерн Мюнхен, а след това заема позиции в ЦСКА и Българския футболен съюз.

„Това е гол, който се случва веднъж на хиляда. Не, веднъж на 1 млн. Все още има моменти, които не мога да си спомня след гола. Осъзнах какво се е случил като се прибрахме в съблекалнята.“

Христо Стоичков

Тогава: Ляво крило, Барселона

Един невероятно талантлив футболист. Стоичков е единственият българин до този момент, който печели Златната топка през 1994. Европейски шампион с Барселона през 1992. Престоят му в клуба завършва с пет титли на Испания и златен медал от КНК през 1997. през 2004 година става селекционер на България, след което води Селта Виго, Литекс Ловеч и други.

Любослав Пенев

Тогава: Нападател, Валенсия

Настоящият селекционер на България, асистира за победния гол на Костадинов срещу Франция, но пропуска световното първенство заради коварна болест. Печели дубъл с Атлетико Мадрид през 1996, което е някаква утеха: през този сезон Пенев бележи 32 гола.

След завръщането си в България се отправя към треньорската скамейка. Първо води стария си клуб ЦСКА преди да триумфира с титлата с Литекс през 2011 и да поеме националния тим.

Димитър Пенев

Селкеционер

Огромен централен защитник с 90 мача за националния отбор. Пенев, който е г-н Футбол в България, се наслаждава на успешна кариера като играч и треньор. Винаги е насреща за помощ и съвет, било то за клубен тим или националния. Той има репутация на вдъхновител и обединител. Ще го направи още веднъж на срещата с момчетата от 93-та за 20-ата годишнина от успеха над Франция.