Съвместна публикация на в-к 7 дни спорт и Gong.bg

Българският национален отбор по баскетбол си намери треньор с голямо, признато в цяла Европа име. Пини Гершон е човек, спечелил твърде много в богатата си кариера, за да не знае с какво се захваща, навлизайки в дебрите на нашата спортна действителност. Може да звучи налудничаво и съмнително на пръв поглед, но България вече може да се гордее дори със самото привличане на подобен специалист.

Назначаването на израелския треньор начело на „А” отбора е събитие с фундаментално значение за баскетбола. Експеримент от наша и авантюра от негова страна на този етап няма голямо значение. Гершон постепенно ще се свързва с България.

Ако не друго, поне рекламата е осигурена. По този начин понякога е далеч по-лесно, отколкото с рекламни спотове по Си Ен Ен.


Дали Гершон ще успее в начинанието, е рискова прогноза, но жизнерадостният евреин спокойно може да го изиграе пилотен бобслей в улея. Или нещо като тези скиори, които ги пускат по пистата преди началото на състезанието, за да отъпкат снега. Току-виж, след време някой от тях хване професионално щеката. Така, както има студенти първи курс на 60 години, защо Гершон да не стане пионер в начинанието? Например в дисциплината „Чуждестранен специалист начело на националите”.

Крайно време е да сменим цвета на топката от оранжев на неустановено точно какъв, но изглеждащ почти бял на екрана. Боби Михайлов обеща до Нова година нов треньор. Макар в момента интересът към този пост да е толкова вял, колкото и желанието на феновете да гледат звездите в националния тим. Набързо след последната официална среща със Словения бяха претупани дискусиите около избора на нов треньор или според част от специалистите - около възможността старият треньор да остане. Темата бе оставена на спокойствие. Дойде време за вечното дерби. Добро, лошо, без много голове, без много публика, няма голямо значение.

Футболна България отново зареди синьо-червените си батерии.

После заваляха пишман оставки, дойде ред на разни планове, петилетки и нов набор закани. Паралелно с познатите страсти, легионерите също намалиха оборотите. Е, от време на време Бербо вкара някой гол, Мартин направи два-три финта по крилото, друг издрапа хикс с Байерн Мюнхен, а бойкият дует Ангелов - Рангелов дори изработи цяла победа за закъсалия им тим. Жребият за световните квалификации бе като чудо за един ден. Хубаво, ще играем два мача с шампионите. Но хайде да не навиваме манивелата отсега. Да не скъсаме пак някоя пружинка.

Какво всъщност се случва около търсенето на национален селекционер? Поне видимо и официално - нищо. Пената ходи по събития и мачове на ЦСКА и се ослушва. Ще го допуснат ли на кастинга, няма ли? От дъжд на вятър прочитаме по някоя сводка за този или онзи, който само чакал телефонно обаждане от Боби и идвал. А Боби само отрича. Станимир Стоилов заяви ясно, че остава в Левски, където въпреки харесването на новото си лице от мача със Славия, имат да си работят още много, за да го измият наново. Най-много да го привикат от БФС на пожар след година и половина да води мачовете с Ейре и Черна гора и после да си довърши сезона със сините. Интересно ще бъде, ако от „Господари на ефира” решат да проверят дали изобщо може да се подаде някаква кандидатура на Иван Асен II 26. След като шегаджиите успяха да вкарат някакво подобие на базука в Министерския съвет колко му е да пробутат една фалшива майтапчийска кандидатура, да речем от името на Отмар Хицфелд. Добре оформена, както си трябва, да я заведат в деловодството, за да може секретариатът на Боби Михайлов да я придвижи до началника си. И да гледаме сеира.

Май само за шегички вече стана националният тим. По принцип той трябва да бъде лицето на една футболна страна, каквато нашата не престава да претендира, че е. В бутафорната представа за Хицфелд трябва да се търси може би единственият верен ход. Очевидно назрява идеята за чуждестранен специалист начело на отбора. Ако попитаме някой астролог, той със сигурност ще ни убеди, че точно сега са се засекли някакви невидими нишки от орбитата на Юпитер с тази на Меркурий, четири звезди от еди-кое си съзвездие са се завъртели три пъти около оста си и това категорично постила червен килим пред новия треньор. Стига той да е чужденец. Извън веселяшкото настроение, което трудно напуска темата, истината е, че трудно може да се намери по-удачен момент за подобна стъпка от страна на БФС. И тя в никакъв случай не трябва да се нарича смела. А разумна. След като Стоилов има неотложна работа поне до 2009 година, а наскоро и Стойчо Младенов заяви, че в ЦСКА гонят дългосрочни цели и самият той изобщо е изключил варианта за „А” отбора, то име извън траекторията на двата гранда би било най-малкото необосновано и лишено от каквито и да е доводи. Примерът с Ото Рехагел на юг от нас продължава да ни бърка в окото не като клечка, а направо като колец. И той трябва да се вземе предвид не като постижение, а като начин на работа и промяна на цялостния облик на гръцкия национален тим в последните няколко години. Продължавайки по часовниковата стрелка, преминаваме през малка Македония, която също залага на чужденци. Дори известната като може би най-многобройната и обхванала цялото земно кълбо мрежа от сръбски треньори не спря естествения ход на времето и през лятото на миналата година начело на Сърбия застана Хавиер Клементе. Престоят му бързо бе окачествен като неуспешен, но никой няма право да не опитва.

В Румъния ситуацията изглежда по-комплицирана, там трудно приемат иностранците, но това е традиция, спазвана стриктно и от клубовете, където в грандовете от Букурещ дори в най-успешните им европейски сезони трудно се откриваше друга фамилия освен румънска. Така стигаме до друго уж консервативно място - Турция. Там многократно са залагали на британски и унгарски имена, а в по-ново време - на един Сеп Пионтек. Страни като Албания (до момента Ото Барич, преди него Ханс-Петер Бригел), Казахстан (холандеца Арно Пайпърс) или Грузия (Клаус Топмьолер) са просто наливане на още масло в огъня на нерешителното отношение на футболните босове у нас за подобно решение. Огън, който за пореден път може да изпепели надеждите ни за присъствие на голям футболен форум, след като в последните пет натрупахме четири пропуска. Време е да привикаме духа на Витлачил. Пък току-виж, той се появи под формата на печеливша вносна карта.