Хубаво е, че ударихме Румъния. Още по-хубаво е, че Стилиян Петров се върна в националния отбор и духом, след като доскоро само фигурираше.

Полузащитникът изнесе класен мач и България победи. Това не е случайност, Петров е по-ключов за националния, отколкото самият той си мисли.

Сърдитият на журналистите футболист излезе от дупката, в която се набута, след като напусна Селтик. Срещу Румъния устискахме, защото Стилиян не се спря цял мач. Гонеше всяка топка, опита шутове от дистанция и най-вече показа, че иска.

Малкото, които следяха отблизо националите в дните преди мача вероятно са надушили промяната. Не откриваме топлата вода, Мартин О`Нийл похвали русият си питомник, а неговата преценка е почти бащинска.

Без елемента „Стилиян Петров” халфовата линия е зле. Когато е слаб е още по-зле. Тази вечер той се върна, макар със закъснение. Но в България смятаме, че е по-добре късно, отколкото никога.

Един шикозен обяд във Виена не винаги може да доведе до позитивен резултат, но това Стилиян си го знае. Такава е едната гледна точка.

Ами, ако гредата срещу Албания в София беше влязла? Това е другата. Румъния е на Европейско, а на нас ни остава да гледаме напред. Така де, днес напляскахме Румъния и си върнахме и Стилиян. В тази емоционална суша и това е нещо.

И Петров, и националният късно включиха на скорост. Загряхме като албански реотан. Е, това ни изяде главите.