Италия не изневери на стила си и ни би с неизбежното 1:0. Такива са „адзурите” и нямат намерения да се променят. Икономични, прагматични, но почти винаги печеливши. Снощи момчетата на Антонио Конте изпитаха досада от мача с все по-скромната България.

Футболът ни е в криза, а националният отбор е по-безличен от всякога. И преди сме губили, дори не помним откога не сме се класирали, но сегашното положение е несравнимо. Някога бяхме добри в атака и все си го изкарвахме на отбраната. Сега сме прилични в опитите си да пречим на другите да играят футбол. В нападение сме отвратителни. Показателен е фактът, че най-добрият в мачовете с Норвегия и Италия бе вратарят Митрев, който по принцип бе смятан за трети избор. Стоянов се контузи, Михайлов се разболя и Божката се възползва. За останалите национали няма как да кажем и една хубава дума, но най-плачевно изглеждаме в офанзивен план.

В тези квалификации България съвсем се доближи като облик до Малта. Те също умеят да развалят играта. По силите им е да стигнат до минимална загуба от Италия. По-скоро италианците решават с колко да спечелят, когато им е необходимо. Разликата между нас и малтийците е незначителна. Ние имаме няколко прилични футболисти, които се сливат с посредствеността, но те компенсират с по-голямото желание за игра.

След последните квалификации две тези ни продъниха ушите. Първият проблем е, че сме имали много големи очаквания. Трябва да се извиним и да отбележим, че от тази формация не чакаме нищо хубаво. Момчета, простете ни, че искаме третото място в групата и поне един път да биете Норвегия. На футбол, не на биатлон.

Второто, което се натрапва е, че БФС няма никаква вина. В Изпълкома има няколко големи футболисти от миналото. Боби Михайлов, играл преди 20 години и нямало защо да го съдим. Лечков и той ги разправя същите приказки. Що за нахалство? Бяхте велики футболисти, но отговорността за състоянието на футбола е и ваша. Не може да отречем, че факторите в БФС имат усет към играта. Пропуснаха гостуването в Италия, защото знаеха, че за нищо не ставаме. По-добре да не се срамим пред италианските колеги.

Ивайло Петев от своя страна разочарова и в двете срещи. Още повиквателните предизвикаха полемики. Изборът е изключително ограничен, но селекционерът не опита нищо различно. Петев не беше гъвкав и по време на самите двубои. Рокадите му бяха бек за бек, крило за крило и нападател за нападател. Никакъв риск, никакъв живец и самочувствие в отбора. Материалът е скромен, но чак пък толкова заспал футбол не сме очаквали.

И като стана въпрос за нападателите трябва да признаем, че положението е бедствено. Мицански събра много мили във въздуха и се добра до удар към вратата на Буфон. Рангелов направи повече нарушения, отколкото докосвания до топката. Тактиката на Петев явно беше отпред за 0:0, а отзад каквото стане. Тази стратегия е любима и на Малта. С тях сме като първи братовчеди.