Младежките ни национали пак паднаха. Добро утро. Нито е за пръв, нито е за последен път. Австрийците разбраха колко любезни домакини сме. Преди това бяхме любезни гости на Казахстан. Изобщо младежката ни формация в последните години е супер любезна. Скоро от нашата любезност сигурно ще се възползват и младоците от Вануату.

Добрата новина е, че поредната ни загуба бе в контрола. А лошата е, че предстои официален мач. И то много скоро. А с това, което видяхме снощи на стадион „Славия” ще бъде истинско чудо, ако ударим Израел. А победата ни е жизнено важна. Защото без нея отново ще кажем “чао” на квалификациите. Не че не сме свикнали. Последните няколко цикъла бяха точно такива – след втория – третия мач свивахме байраците.

Защо се стигна дотук? Защото никой не спря с експериментите с тази възрастова група. А от нея се чакат попълнения за “A” отбора. Идва нов треньор и нещата се обръщат на 180 градуса от това, което е било при предишния. Стигна се дотам, че един гений подмладяваше младежите.

За толкова време (с едно изключение – и това е Сашо Станков), никой не успя да изгради някакъв стил на игра в този отбор. Дори някакво стилче. Така, че ако загубим и тези квалификации е редно да спрем с експериментите. Ясно е, че по-надолу вече няма как да стигнем. Но по-добре ще е за последно да се започне отначало.