Бихме Грузия в студа. Нашите национали стоплиха сърцата на своите изстрадали фенове. Димитър Бербатов се развихри. Мартин Петров се развихри малко по-малко от него… Спираме с клишетата, защото и този път са крайно неудачни.

Традицията отново беше спазена. България победи и игра добре едва, когато на никой не му пукаше, какво ще направи. Тъкмо хората намразиха отбора и той се сети, че може и да мачка.

В дните след катастрофата в Ларнака, започна да се прокрадва за пореден идеята, в държавния тим да настъпи пълна промяна. „Тези ги видяхме. Тези са изгубеното поколение. Те няма да ни класират никъде”, редяха хората занимаващи се с футбол в България. За съжаление, нещата изглеждат в голяма степен верни, но…други няма!

И вчера в мрежата на Грузия се разписаха „старите”. Бербатов три пъти, Мартин Петров два, а Пелето-веднъж. Другите за пореден път не взеха ръка. Защитата отново грешеше, за да покаже, че е далеч от истината. Там, където продължава да тъне футболът ни.

Иванков щял да се отказва. Станислав Ангелов мислил за същото. Щели да дават път на младите. Хайде, няма нужда! С тях зле, ама без тях още по-лошо. Да се мъчат още, докато могат, или докато не се появят по-класни.

Кога ще стане това ли? Няма да е скоро, защото затъването едва ли ще спре в близко бъдеще. От БФС вече са готови да вземат „спешни мерки”. Когато те дадат някакъв резултат, Бербатов отдавна ще е задминал головия рекорд на Христо Бонев. Постижение, което е постигнато с много труд. Ето от какво имаме нужда…

Сега на факторите в родния ни футбол им остава да бачкат и мълчат. Като ни класират ръководителите от сектор „четвъртите в света”, могат да ни кажат, като Марадона…