Мнозина харесаха ремито ни срещу Италия. Мнозина обаче не харесаха двете нули срещу световните шампиони. Специалисти обвиниха лаиците в неразбиране и обясниха, че ако бяхме рискували, щяхме да паднем от „адзурите“. Неспециалисти искаха да видят повече от удар и половина към италианската врата и повече желание да се стигне до трите точки.

Аз също съм раздвоен, защото не знам как да тълкувам равенството, предвид неизвестността на оставащите срещи в равностойната група. Знам само, че ако не играеше България срещу световния шампион и ако не коментирах мача на живо, щях да заспя от скука.

Ето затова не си падам по Италия, но в случая тя малко ме вълнува. Нашите играха по италиански и взеха точка. Ще ни помогне ли това?

В миналия квалификационен цикъл Холандия дойде в София, отправи 22 удара към вратата ни, 14 бяха точни, а Иванков направи страхотни спасявания. Мачът обаче завърши пак наравно – 1:1. После загубихме в Ниската земя, но пък взехме 4 точки от втория ни конкурент в групата – Румъния. Двете ремита срещу Албания обаче ни пратиха зад борда.

Сега в ролята на Холандия е Италия, в тази на Румъния е Ирландия, а ни чакат цели три „Албании“ в лицето на Грузия, Черна гора и Кипър. Вече загубихме две точки в Подгорица, добре че и ирландците сториха същото там. Те обаче се възползваха от неутралния терен срещу Грузия и спечелиха победата. Сега ние отиваме в Тбилиси срещу един ранен и твърде коварен съперник.

Класирането ни в групата ще се реши не толкова, благодарение на нулите с Италия, не чак толкова и от преките ни двубои с британците, а на точките, събрани от останалите три отбора.

Така че няма какво толкова да величаем мача ни с Италия, а да си налягаме парцалите и да бием грузинците. Това е единственото важно в момента.