Да бъдеш на европейско или световно си е сбъдната мечта. Няма значение, кога и на колко години. Е, за предпочитане е с мъжкия тим на родината, но...

Юношеският национален отбор се класира след две десетилетия, изпълнени с провали.

Шампионатът се провежда в Чехия, а нашата група е настанена в Прага. Когато чуем името на града, в последно време се сещаме за прословутите братя Прошек. Онези, които преди повече от сто години са тръгнали от Прага за София. Според рекламата били направили пивоварна, а автобусът поне в спомената лента спрял на Орлов мост. Наздраве...

Едва ли това е целта и на момчетата, които стигнаха до европейско. Говоря за бирата...

Тоест стъпките, които следват българските млади футболисти, са на други хора. Кои са те?

Не са една и две звездите блеснали на подобен шампионат, който на пръв поглед остава в сянката на мъжкия футбол. Организаторите, разбирайте УЕФА, припомнят добре асовете почнали от юношеските първенства на Европа.

През 1996 година Давид Трезеге бележи четири гола за Франция в първенството до 18 години. Историята нататък става далеч по-впечатляваща, дори и от тази на прословутите пивовари. Световен и европейски шампион с Франция през 1998 и 2000 година. Паметен ще остане златният гол в мрежата на Италия.

През 1993 година един хлапак от Рим показва класата си за първи път. Той спокойно може да бъде назован „нормален столичен...”. Франческо Тоти участва с успех на първенство до 16 години. Две години по-късно разкъсва Испания, вече при 18 годишните тийнейджъри.

По същата пътека, но малко по рано във времето минава и Луиш Фиго. През 1989 година португалецът едва ли е имал този страдалчески вид, който показваше през последните сезони. Просто е бил млад и перспективен младеж. Печели трофея срещу ГДР, две лета по-късно мери сили в последната среща с друго несъществуващо формирование - СССР.

Няма как да пропуснем Тиери Анри. И той като Трезеге показва, че головете му се отдават през 1996 година.

Горе-долу по това време изниква от Острова и Роби Кийн, който сега е в Тотнъм.

Годината е 1998, мястото Холандия, а човекът все още не подозира, че ще трябва да пази с боксьорска каска на главата. Петър Чех е избран за вратар на турнира, днес десет години по-късно е един най-добрите в света.

Участието в споменатите първенства вероятно е бегъл спомен в богатите кариери на тези състезатели. Славата отдавна е надминала и най-смелите очаквания. Техните имена показват, че това е верният път. Силните юноши, стават силни младежи, а после правят силен национален отбор. Големите заплати също стават неизбежни. Защото футболът е бизнес, а този бизнес не се лишава от подобни подгряващи надпревари.