Съвместна публикация на „7 дни спорт” и Gong.bg.

Още преди месец бях предположил, че за националния ни футболен тим и за неговия селекционер Станимир Стоилов ще има повод да се говори сериозно чак след една година. През есента на 2010 година, когато реално България трябва да изиграе първия си квалификационен мач за следващото европейско първенство. Дотогава три-четири контроли, самият жребий за тези квалификации и, общо взето, това бяха събитията, които евентуално да пробудят някакъв слаб интерес към провалилия се за кой ли път държавен тим. Сгреших. Мислех, че оставащите мачове с Кипър и Грузия ще минат мимоходом и незабелязано. Един хикс или дори победа в Ларнака, бой над Грузия в последния безсмислен мач и айде кой откъде е. Уви, този отбор продължи да изненадва.

Кой си е помислял, че ще загубим за първи път в историята ни от Кипър?! При това разгромно. И ето как пак Стоилов, Бербатов, Петров, Божинов, Петров и Георгиев заеха челните редици в медиите. Дори не само тясно специализираните спортни. Този път с бонус. Няколко нови лица, сред които се откроиха Иванов, Стоянов и Николов. Заговори се за оставки. Тон даде публиката. Завъртяха се дискусии, анализи, тегави пресконференции, "сензационни" брейкинг новини. В цялата бъркотия се оказа, че БФС дори е забравил да прати превоз на гостите от Грузия.Чутовен срам!

Този текст е писан преди мача България - Грузия. Ясно е, че последната ни квалификация от цикъла ще се радва на унизително и може би рекордно ниско посещение. Ясно е, че независимо от резултата Станимир Стоилов няма да подаде оставка. Той не иска. А и никой официално не му я иска. И смятам, че така е най-правилно. Мъри трябва да започне и следващия квалификационен цикъл. За да не може и той, и прилежащите му везири да се оправдават с каквото и да е. Ясно ни бе натяквано месеци наред, че Пламен Марков е провалил след едва първите три мача всички възможни шансове. Да не говорим за наследството на Стоичков и Димитър Пенев. Макар именно Пената с една уж безсмислена победа над Румъния да ни закрепи във втора урна. Нещо, което Стоилов провали с гръм и трясък и ни върна в предишния клас. Сега той трябва да си извърви пътя от "А" до "Я". С избрани от него контроли, лагери, програма на квалификациите, в която да участва. И още - да започне да гледа редовно мачове от първенството, а не само от последните два-три кръга, след като напусна Ловеч. За да има далеч по-подробна преценка. Да гледа редовно и наши легионери, но не само тези, които така и така може да си ги гледа по Диема. И още веднъж - до края, дори да отпаднем още след първите няколко мача. Защото някои от предшествениците му поне го докарваха до последни решителни мачове в групата. Но пак попадаха в капана на изгубеното поколение, което продължава да не прави нищо за България като национален отбор. А моето предложение е, за да бъде създаден тотален комфорт и уют на Мъри, за да не мрънка, да бъде подписан железен договор с него до лятото на 2016 година.

Защо ли? Защото именно за планираното тогава европейско първенство за първи път ще се класират цели 24 отбора. Или кажи-речи половината от Европа. Дори дотогава да ни е докарал до четвърта урна, шансът да си сред първите три отбора в квалификационната група е далеч по-голям. Да пробва и тогава - ако не стане, вече може прилежно да си напише оставката. Но не преди 2016 година! За да няма извинения кой как тренирал в клубовете, какво било първенството ни, колко зле сме се представили тази есен в евротурнирите. Ами да - зле се представихме като цяло, ама ако включим и Литекс в цялата картинка. И за да не се държи като първолак, на когото все някой му пречи да си сметне задачката по математика "2+2=4". Я учителката е строга, я храната в стола е лоша или големите батковци го пляскат.

Оставянето на Стоилов за следващите 7 години начело на националния тим ще спомогне значително и за още нещо. Крайно време е да принизим критериите, които бяха вдигнати от златното поколение. България вече е средняк на футболната карта на Европа. И трябва да се научим и да свикнем да се радваме и на малкото. За да не ни боли повече. С наложеното в момента темпо има шанс изключително бързо да придобием този навик. Да, дотам я докарахме с незаинтересовано ръководство, с надменен треньорски щаб, с явно не съзнаващи положението отговорници, с близки до идеята "Стоилов/Сираков на всяка цена!", които все още нямат никакви положителни доводи в подкрепа на тезата си, а се облягат на провали в предишните години. Не Мъри какво постигна, а "онези нещастници". Преди това какво също така не постигнаха. С подобен подход и първото взето от бостана плашило може да бъде треньор.

Станимир Стоилов сам си вкара в обръщение прякора "Крокодила". Във възможно най-неподходящ момент. Времето от четвъртфиналния поход в УЕФА бе отминало. Опита да направи някаква метафора, при това на два пъти. Първия път каза, че никой не обича крокодила. Вторият - че това едро влечуго (Той самия) хапело лошо. И всеки в България го бил изпитал на гърба си. Какво ли изпитва обаче в момента самият Мъри върху гърба си? Има едни малки птички - речен брегобегач, които обичат често да навестяват гърбовете на крокодилите. Обирайки паразитите върху тях, по този начин те ги почистват. Хем се хранят, хем голямото животно е доволно, сякаш е било на теляк.

На Стоилов обаче му останаха една шепа верни птички, които често са на гърба му. Но го лъжат, че го почистват. Казват му, че няма нужда от това, че той е чист и неопетнен. Другите са мръсни, той е чист като сълза. Лъжат го, а паразитите остават. И рано или късно гърбицата на Мъри ще го заболи. А птичките просто ще литнат към гърба на следващия крокодил...