Един мач с Испания и Европейското за българските юноши приключва. Мачът принципно има залог, за третото място, което дава виза за Световното. Само че, съперникът се казва Испания и е достатъчно силен. А ние - просто средняци.

Някои от момчета загатнаха потенциал в първата среща, други не. Някои сигурно ще станат добри за България, други може и за Европа, трети няма изобщо да се развият, защото така се случва с всеки юношески тим.

Истината е, че сме средняци. При мъжете, при младежите, при юношите. Меракът ни е голям, но предпоставките за нещо сериозно малки. Темата е достатъчно изтъркана – терени, треньори, липсата на таланти и концепция.

Любопитно е, какво ще се случи с тези момчета, които сега са в Чехия от следващата седмица нататък? Къде ще играят? Ще играят ли?

Станимир Стоилов едва ли ще залага твърдо на Момчил Цветанов. Иса и Сашо Киров нямат шанс за борба с нападателите в Левски. Караджов вероятно ще остане резерва на Беконов, както казва Димитър Пенев на Беконо. Мишо Александров няма как да пребори халфовете в Дортмунд. Даже момчетата от Черно море трудно ще вземат ръка при тези амбиции на „моряците”. Най-вероятно остават още 90 минути, а после пейката или дублиращият отбор, стига да го има.

Спокойно, така е с немците, унгарците, испанците, абе с всички. Само дето те знаят, че работят правилно и се учат от истински професионалисти.

Този мач с Испания и предните два бяха една великолепна възможност за българските момчета. Златен шанс. Всъщност, всичко зависи от дадения футболист – или се закачаш, или не се. Ако е вторият вариант, чакаш нова възможност, както прави всеки млад човек. Шансовете не са много. На вратата тропат „доказани” чужденци, като французите на Данчо Андреев и т.н.