Националният ни отбор по футбол изпраща още една празна година. Пета подред. Празна не откъм събития, а откъм успехи. Отново ще сме зрители, а не участници на голям футболен форум – Мондиала в ЮАР идното лято. Така както гледахме отстрани Световното в Германия през 2006-та и Европейското в Австрия и Швейцария през 2008-ма.

2009-та ще остане в съзнанието на фена на националния отбор може би само с рекорда на Димитър Бербатов по голове с националната фланелка. И за съжаление, с многото контузии, съпътствали представителния ни тим преди всеки важен мач от световните квалификации. И може би, с напразните надежди, които таяхме да се видим на жребия за финалната фаза на световното. Но нека да караме нещата така, както се случиха.

В началото на отиващата си година, „трикольорите” се сдобиха с нов селекционер. Най-добрият треньор на новото хилядолетие в България Станимир Стоилов се нави да води за постоянно представителния ни тим. Мъри имаше два успеха от два мача начело на „лъвовете” и голяма част от футболна България таеше надежди, че младият спец ще възроди поувехналите при Пламен Марков надежди за класиране на световното.
Стоилов пое отбора след три равенства от три мача, като само едното от тях – в София срещу световния шампион Италия – влизаше в сметките. Не успяхме да спечелим гостуванията ни на аутсайдерите Черна гора и Грузия, което в крайна сметка натежа в края на кампанията.

Мъри стартира втория си престой начело на националите с престижно равенство срещу Швейцария в контрола. Играта, показана срещу „кръстоносците”, още повече подхрани надеждите, че през 2009-та родните фенове ще празнуват класиране на Световно първенство. Още повече, че предстояха мачовете на истината – с прекия ни съперник за второто място – Ейре.

Контузиите на основни футболисти белязаха кампанията на трикольорите тази година. Всичко започна преди гостуването ни в Дъблин. Срещу водения от легендарния ирландец Джовани Трапатони тим, щяхме да излезем без три от най-големите си звезди – Бербатов, Мартин Петров и Божинов. Щяхме да играем с чисто ново нападение. С течение на мачовете през годината, заради травми, Мъри се принуди да пробва и нова защита и полузащита...

Въпреки кошмарния старт на мача и гола в нашата врата още в първите секунди, националите ни стигнаха до равенство. Опитните Стилиян Петров и Радостин Кишишев поведоха останалите и надеждите отново останаха живи. Завръщането на Тинката с националният екип пък бе едно от нещата, с които ще се запомни 2009-та за националния отбор. Ветеранът показа, че може да се разчита на него. Нещо повече – в мачовете с Ейре той бе един от най-добрите за българския тим, макар че действаше в непривичната за него роля на ляв защитник.

Развръзката в битката за второто място трябваше да де реши в София. Но за да има интрига в двубоя с ирландците, трябваше да бием и Кипър преди това. Пълният „Васил Левски” сякаш сам постави гостите от Острова на Афродита на колене и всички очаквахме финала с Ейре.

Той дойде, но отново дойдоха и контузиите. С травми бяха Чавдар Янков и едно от откритията на годината за „трикольорите” – Ивелин Попов. Заради наказание пък в състава липсваше основен защитник като Станислав Манолев. Препълненият национален стадион обаче не успя да изригне от радост – отново 1:1 и вече надеждите за световно ставаха илюзорни. По-просто казано - нещата не зависеха само от нас.

Типично по български продължихме със сметките. Те показваха, че трябва да бием до края, а Ейре да бърка. А идваше и гостуване на световния шампион Италия. Преди това приехме Черна гора. Дебютантът в квалификациите яко ни озори, но все пак стигнахме до победата. Радостин Кишишев пък вкара първия си гол след 80 мача с националната фланелка.

На култовата дата 9 септември гостувахме на Италия. Отново се заговори за „новия Парк де Пренс”. Уви, „адзурите” ни биха с 2:0 без да се напъват много. За наша утеха остана фактът, че второто полувреме стояхме равностойно на италианците. Явно на този етап дотам ни стигат силите.

Октомври се оказа най-страстният месец за националите. Изгубили абсолютно всички шансове за класиране на Световното, националите решиха да вгорчат тотално 2009-та. Якият бой от Кипър на Острова на Афродита доведе до сериозен натиск към селекционера Станимир Стоилов да подаде оставка. Хубавото е, че завършихме кампанията с категорична победа с 6:2 над Грузия. Капитанът на националите Димитър Бербатов пък вкара поредните си голове за представителния тим и остана само на крачка от рекорда за най-много попадения с националния екип.

Този рекорд падна в последния мач на България за годината. Гостуването на Малта се оказа паметно за „деветката” на Манчестър Юнайтед. Берба наниза два гола на непретенциозния съперник и с 48 гола вече е номер 1 при реализаторите с националния екип.

Рекордът на Митко може би ще остане едно от малкото положителни неща, с които феновете на националния отбор ще запомнят 2009-та. Под ръководството на Станимир Стоилов отборът започна да атакува, да се надиграва със съперниците, но за съжаление резултатите липсваха.

Знайни и незнайни футболни „специалисти” се скъсаха да критикуват Мъри за избора му на футболисти, но в крайна сметка се видя че без Коловати, Кишишев и Томашич в защита сме заникъде. Кипър ни го показа 4 пъти.

Без „трите коня, които дърпат каляската” пък, хептен сме за никъде. Въпросът е кои ще ги заместят, ако им писне и си тръгнат. Изборът не е особено голям. Да не кажем никакъв. Симпатягите от младежкия национален отбор го показват. А идват квалификациите за европейското...