На хубаво ли е много хубаво? Не е на хубаво – поне според известната поговорка. Според резултатите пък, Пламен Марков се завърна в националния тим с три поредни победи. Вярно – в контроли. Но пък е хубаво, когато в крайна сметка България играе, с когото и да било, и все пак побеждава. С малко, но побеждава.

Съгласен съм, че съперниците в лицето на Северна Ирландия, Финландия /айде тук малко някои да не се подсмихват/ и Босна не са някакви чутовни футболни сили, но със сигурност са по-добри от една Австрия, с която световните шампиони от Италия едва хиксираха.

Радостното е, че въпреки успеха в Зеница, се чуха реалистичните анализи за видяни грешки в играта. Също така, Бербатов пак вкарва, но Марков се притесни, че пак само Бербатов вкарва. То това му е работата, но опасенията са, че във важните мачове неговият мотор може и да заскърца. А резервни части за поста център нападател почти няма.

Хубаво е, че за 2008 година все побеждаваме. А още по-хубаво би било това да продължи поне до края на годината. Ние да си тръгнем добре в квалификациите, пък за втората част на поговорката, ще му мислим по-нататък.