Съвместна публикация на вестник „7 дни спорт” и Gong.bg.

Тези дни пак се зачудих каква точно е работата на един евродепутат. Ако се направи допитване сред българското население, отговорите сигурно ще приличат на анкета с деца по сериозни въпроси. Уж депутати от нашия парламент ще стават депутати в Европейския парламент, който пък заседава предимно в Страсбург, ама има заседания и в Брюксел, че дори понякога и в Люксембург. Шантава работа.

Всичко това страшно ми прилича на ролята, в която се намира треньорът по професия Станимир Стоилов.

Преди седмица селекционерът празнуваше грандиозния си успех над неориентираната формация на ЦСКА. Или може би пък славната си победа с Литекс в турнира за купата на страната, където тимът от Ловеч помете като валяк Марица, Несебър, Миньор и накрая Пирин на финала? Часове по-късно, спретнат, Стоилов вече разисква пред журналисти какво се случва и какво предстои за националния тим.

Допусна лек гаф, който в името на успеха над Ейре бе почти премълчан. Публично разкритикува играч, който сам той е извикал, за слабата му форма. По този повод извика спешно подкрепление, но в крайна сметка подкреплението се контузи и играчът, който бе наврян в миша дупка от треньора, бе на скамейката. Мъдро! Изобщо всичко около този "А" тим продължава да изглежда объркано. Какви са целите, какво гоним, какво ще се приеме за неуспех? След всеки мач се чуват различни мнения от хора във футболната власт, от същите, поверили националния на Мъри. При назначаването му всичко бе изгубена кауза. Тоз куц Пламен Марков бе оклепал нещата - това ни се набиваше в канчетата. После направихме хикс с Ейре като гости, бихме Кипър и хоп - Станимир "Спасителя" Стоилов ни качи на магистралата за Йоханесбург. Сега пак равен с ирландците. В мач с половин положение. И пак някаква странна интерпретация на събитията от терена на стадион "Васил Левски". Лашкане в диапазона от "Страхотен мач, но нямахме късмет" до "Слаба работа". Много лесно може с цветовия клубен радар да прецените кой на кого се кланя.

Един национал казва, че е изиграл най-слабия си мач с екипа на държавния тим от цели 72 срещи! Друг пък традиционно все си е доволен, макар че именно той пропусна онова половин положение. Изказа се и Сираков, но така и не стана ясно той някакъв директор ли го играе, или обикновен помощник-треньор, тъй като реалният такъв Безински стоеше и си драскаше нещо в тефтерчето през цялото време. Директорът помощник-треньор бил горд от този тим! А сега де, пак ни объркаха, пак става сложно. Неговият пръв приятел Костадинов пък бе в друга тоналност: "Неприятен равен с вкус на загуба. Приехме играта в нашата половина. Бербатов бе длъжен да си вкара положението" - заяви членът на изпълкома. Едната ръка не знае какво прави другата - така ли беше?

И още от шизофреничния футболен анализ. Азиатската група (Израел + Япония) допусна класически левашки гол В 24-ата минута Ричард Дън спокойно можеше да овладее топката пред вратата и преди да стреля, да седне на тревата, да си поръча една бира, да я изпие, да започне втората и чак тогава някой от бързоногите ни бранители да се доближи до него. Сакън обаче Стоилов пак да прави промени, както прецени, че поради изявите си в контролен мач определени играчи вече били свършили за националния. Рязкото му решение да отърве националния тим от всичко червено заприлича на онези легенди от времето на социализма, когато си носехме обувките на поправки най-редовно, като ни казваха, че на Запад не било така. Там просто си купуваш нови обувки. В същото време обаче именно Мечо от Апоел Тел Авив изравни и ни остави в играта за световното първенство. Загубата ни изхвърляше. Да, Мечо, а не някоя от звездите в манчестърски регион. Равносметката: с дискусионните играчи от Израел направихме 1:1. Без тях - може би 0:0. Пак ми е трудно да преценя кой е по-добрият вариант. Лошото е, че в оставащите мачове в противниковите отбори няма как да играе Кевин Килбейн.

Изританият от Уигън футболист направи каквото можа, на два пъти и от сърце. Изпратените от Левски бутилки шампанско Мъри спокойно може да препрати именно на Килбайн. И последно, което вече няколко месеца така и не мога да разбера. Ирландия голям отбор ли са, средна работа или ботуши? Когато ги изтеглихме за съперник в края на 2007 г., бяха "много опасни". Дойде Пламен Марков и постепенно станаха второстепенни британски рендета, които няма как да не пребием. Същото се отнасяше и за Черна гора. Дойде обаче Станимир Стоилов начело на отбора. И започна с равенство срещу Швейцария, която беше изкарана футболен колос. Въпреки че предишната година България би като гост най-прогресиращите тогава тимове на Стария континент Северна Ирландия и Босна. И сега кръгът се затваря с нова порция футболна теория, в която играещи за Рединг, Хъл и Ковънтри трябва да бъдат приемани като страшилища. А вече най-елементарното оправдание звучи така: "Ами като правим равен с Черна гора и Грузия..." Абе аз ли съм луд, или четири дни след нас и ирландците направиха равен в Подгорица? При това безлично 0:0.

Обликът на България в събота вечер бе като облак. Мъглива работа, изобщо не можеш да прогнозираш какво ще се появи, когато облакът се разкара. Ясно ли ще е, дъждовно ли, гръмотевици или нов облак? Абе, като при евродепутатството. Гледах предизборните клипове - ами те са същите като за парламентарните избори. Не на корупцията, не на безработицата, не на дупките по пътищата! Няма разлика - ние ще направим това, онова, а какво всъщност ще се направи в Европейския парламент за дупките, не ми е ясно. Затова спешно да издигнем Мъри за евродепутат! Той умее да върши много неща едновременно. Перфектният кандидат!