Светлин Спасов е доказано име в света на кондиционните тренировки. От години той тренира както любители на спорта, така и професионални спортисти. Футболът си остава голямата му страст и за кратък период от време успя да извърви пътя от треньор в долните дивизии до националния отбор на България. Мечтата вече е реалност - днес Светлин е част от щаба на селекционера Младен Кръстаич и на него е поверена подготовката на “трикольорите”. Зад гърба си има над 36 200 тренировки, но вярва, че следващата е тази, която ще направи разликата. Ето какво каза той в интервю за "Труд". 

- Господин Спасов, кое е най-голямото предизвикателство в първите дни на един лагер сбор, идващ в края на продължителен сезон?
- Всеки лагер с националния отбор е изключително важен. Знам, че звучи клиширано и банално, но това е чест и достойнство. Така го чувствам аз. Няма малко или голямо предизвикателство. Дори не става въпрос за това. Националният отбор е лицето на една нация. В случая футболът е най-пленителната игра. За това е толкова голяма стихия в любов и болка. Конкретно на въпроса, нямаме лукса да имаме много дни на разположение, затова първата ни работа е да получим най-задълбочената информация от моментното състояние на всеки играч и максимално бързо да го възстановим, натоварим или по-точно адаптираме към целта пред отбора. С останалите треньори, лекари, анализатори и масажисти, всички заедно изготвяме индивидуален план за всеки и изравняваме физическото състояние, за да може да водим нормален и пълноценен процес.

- Каква е първата задача пред вас и останалите в щаба, когато всички играчи се присъединят към отбора?
- То не е задача, но чисто приятелски съвсем човешки е да се поздравим, да разменим по няколко думи на теми, които ще доведат до добра атмосфера в отбора. Всеки един е емоционално натоварен от края на сезона. Дали са преследвали титла или добро класиране, всеки е бил под някаква пара. Националният отбор е отговорност, трябва характер. Първото нещо е да се отърсим от всякакъв стрес. Всички заедно, целият екип правим план за подготовката. Колко тренировки, кога, какъв процент натовареност и за колко време да се постигне тази плътност в работата. Така да се изчислят натоварвания и възстановяване, за да са в най-добра кондиция момчетата. Всички до един!

- Първият мач е гостуване на Литва на изкуствен терен. Има ли как отборът да бъде подготвен за такъв тип настилка?
- Всеки, който е играл на изкуствен терен, знае особеностите при този вид тревно покритие. Внимава се с избора на футболни обувки, това е съществено. Топката, разбира се, се движи с различна скорост. Нужен е специфичен подход към нея. Но пък момчетата имат опит и се адаптират бързо към промените.

- Веднага след това е и сблъсъкът с фаворита в групата Сърбия. По-здрав физически ли е съперникът и отстъпваме ли им по този показател?
- Да, Сърбия е изключително добър отбор. Този екип работи заедно от няколко години и вече се е сработил отлично. Да не забравяме, че имат момчета, които г-н Кръстаич е поканил преди години, тогава млади играчи, сега лидери. Здрави са физически, факт. Наистина футболът е доста променен - бърз, агресивен, с динамична смяна на местата. Физически сърбите са силни, но това не означава, че не и умната работа във фитнеса дават разликата можем да отговорим на тяхната силна страна. Скоростта е основният фактор, с който искаме да работим. Висока скорост, голям брой спринтове. Вече многото километри в един мач отстъпват място на броя спринтове, тяхната честота, максимална скорост. Това е в световен мащаб и ние трябва да се стремим към тази цел. Нима нямаме бързи футболисти?

- Вие имате опит от работата ви на клубно ниво. Кое е различното в националния отбор, където имате възможност да работите с футболистите веднъж на 3 или дори 6 месеца?

- О, толкова е различно всичко. С клубните отбори следваш определен макроцикъл. Водиш подготовка, влизаш в първенство, подобряваш качества. В националния тим на България трябва да съумееш да извлечеш максимума за кратко време за най-добри постижения. Понякога се случва даден играч да е с лек дискомфорт, умора или контузия. Тук идва ролята на целия екип, който трябва да го изправим много бързо и да играе на 100% за България. Тук не си на договор, националният отбор е дълг да дадеш всичко от себе си. И когато ти е най-трудно, да стиснеш зъби и да покажеш още повече. Това вече е характер.

- Наблюдава ли се разлика в нивото на физическа подготовка между играчите, част от родното първенство и тези в чужбина?
- Голяма разлика не бих казал, че има. Въпросът е в човека. Имаме отлично подготвени момчета, играещи в Първа лига. Също така и много добрефизически подготвени наши момчета, които вече са излезли навън. По-скоро личната дисциплина и умна работа във фитнес залата дават разлика в нивото между самите тях. Но това не е процес за преди лагер сбор или моментно да се натовариш с клубния си тим. Говорим за постоянен процес с много ключови показатели за дадени характеристики в качествата им. Колко си експлозивен в старта, също толкова важно е колко бързо можеш да спреш. А там се включва изключително много работа на задно бедро. Ъгъл на тръгване - нима имаме време да изберем най-добрата позиция, за да стартираме? Не! Или пък да избираме как най-удобно да спрем? Цялата динамика във всички аспекти е много дълга тема, за да можем да я обясним надлежно тук. Но да, трябва постоянна работа в голям обем. Ако днес ти куца едно нещо - работиш върху него. И не само върху отскок, спиране или удар. Не! Работиш върху всичките аспекти на движението, а те са много - концентрична, ексцентрична сила, изометрия, баланс. Динамично движение, свързано с внезапно спиране - няма как да го направиш чисто, ако не си работил върху общата сила. Толкова са свързани нещата, че е дълъг процес и не се получава с една или две тренировки с кондиционен треньор.

- В европейския футбол се обръща съществено внимание на храни телния режим на състезателите. Подценяван ли е у нас този сегмент от футбола или всичко опира да пари?

- Да, обръща се изключително внимание за това как трябва да се хранят. Задължително е. Високите спортни резултати изискват пълен професионализъм. Много треньори държат играчите им да са с нисък процент подкожни мазнини, което е напълно нормално. Това дава бърза работа на периферните нерви и краткия път за обработване на информация от мозъка и реакция на тялото. Тук говорим за някакви частици от стотните на секундата, но бързата обмяна на информация е старта на реакцията. Храната е изключително важна. Да опира до пари ли? Не! Опира само до дисциплина.

- Вие сте работили с различни треньори - Елин Топузаков, Красимир Петров, Иван Колев, Красимир Балъков. По-различен ли е стилът и възгледите на Младен Кръстаич и кое ви направи впечатление в работата му?
- Към списъка може да добавим и Георги Чиликов. Всички те са изключителни професионалисти. Всеки един от тях ми е дал възможност да работя по начина, по който разбирам футбола. Научавам от тях много и се отблагодарявам с коректност. Също така те знаят, че не правя опити с играчите. Не може да са ти поверени момчета за работа и да си правиш експеримен- ти. С всички български треньори на клубно ниво съм се ползвал с доверие. С господин Кръстаич е същото. Да, дал ми е пълна свобода и преценка, кога как да товаря отбора. Но искам да знаете, че погледът му говори много и нищо не изпуска нито за миг. Или си в крак с него или лек път. Няма компромис. Когато работим, го правим на 100%. Дори когато се забавляваме, оставаме фокусирани и концентрирани, защото всеки един момент си под лупа. Дисциплина и респект. Пълен професионализъм изисква работата ни.

- За финал - какъв съвет бихте дали на родните футболисти, като човек, който всекидневно работи с част от тях и вижда част от грешките им?
- Да не спират да търсят прогреса. Да бъдат устойчиви във времето. Да не се отказват там, където другият спира. Потърсете добри треньори, с които да работите допълнително и помнете - футболът е игра за силни характери.