Беркин Йозгюр е роден на 20 юли 2004 г. в град Измир в семейство на български турци, израснали в Кърджали. Започва футболния си път в местния Буджаспор като нападател, но впоследствие се преориентира към вратарската позиция и става един от най-добрите в Турция на своя пост. На 15-годишна възраст е трансфериран за впечатляваща за годините му сума от 120 хиляди евро в Истанбул Башакшехир, където е основна фигура в юношеските формации на клуба. След тригодишен престой в столицата той се прибира в родния Измир през миналото лято, подписвайки с Гьозтепе, който е със сериозни амбиции за завръщане в Суперлигата.

Връзката му с България е силна, защото идва тук почти всяко лято, споделя самият Беркин пред Gong.bg. Макар да е играл за националните селекции на Турция до 15- и 16-годишна възраст, той не изключва вариант да играе за България, тъй като притежава и български паспорт: „Ако получа предложение, ще помисля, защо пък не. Определено звучи добре да играя за България“.

-Бяхте на подготвителен лагер с Гьозтепе в Анталия преди подновяването на първенството. Успя ли да си починеш в паузата и бяха ли тежки тренировките по време на лагера?

Успях да си почина достатъчно физически и психически. Лагерът в Анталия беше много продуктивен. Беше уморително, но определено беше периодът на лагера беше приятен. Със сигурност сме готови за втората част на първенството.

-Към момента клубът е 11-ти в Лига 1, но не сте чак толкова далеч от местата, даващи право на участие в плейофите за Суперлигата. Оптимист ли си, че още през този сезон Гьозтепе ще се завърне в елита?

Ние сме много близо до зоната на плейофите. Нищо не е решено засега. Нашата цел е не просто да достигнем до плейофите, а да се класираме на първо място и да се завърнем там, където ни е мястото. Даваме сто процента от себе си, работим здраво и съм убеден, че ще постигнем целта си.

-Ти се завърна в родния си Измир през лятото. Какво те накара да избереш предложението на Гьозтепе пред това да останеш в Башакшехир?

Имах още малко време до края на моя договор. Те искаха да го продължим, но вече преговарях с голям клуб като Гьозтепе и не можех и да си помисля да продължа да бъда занапред в Башакшехир. Гьозтепе е наистина голям клуб, а друг фактор за решението ми е това, че моето семейство и моята приятелка са в Измир, както и това, че е моят роден град.

-Прави ми впечатление, че в клуба сте събрани много млади играчи. Помогна ли ти това по-лесно да се адаптираш към колектива?

Да, наистина сме млад отбор и това ми позволи да се адаптирам бързо. Не само младите играчи, но и по-опитните ме посрещнаха по много добър начин. Нямах никакви проблеми с адаптацията.

-Имаш сериозна конкуренция за мястото на вратата в лицето на Екрем и Арда. Смяташ ли, че скоро ще се пребориш за това да си номер 1?

Екрем и Арда са много добри вратари. Ние повече се подкрепяме помежду си, отколкото да се състезаваме един с друг. Мога да кажа, че имаме много добри отношения. Все пак аз съм само на 18 години, трябва да работя здраво и да вярвам, че ще бъда титулярен вратар колкото се може по-скоро.

-Вашият мениджър Екрем Даг също като теб беше доскоро в Истанбул Башакшехир. Помага ли ти в комуникацията с него това, че го познаваш отпреди и лесно ли се работи с него?

Да, с Екрем се познаваме и имаме общо минало в Башакшехир. Той е много добър човек и изключително добър треньор. Имаме много добри взаимоотношения и определено е много приятно да работя с него отново.

-Вашият президент Расмус Анкерсен е популярен с успехите си начело на Брентфорд и Мидтиланд. Ти имал ли си възможност да се запознаеш с него и какви са впечатленията ти?

Да, нашият президент г-н Андерсен със сигурност е много успешна личност и неговите успехи ни вдъхновяват. Надявам се заедно да постигнем големи успехи тук. Да, имал съм възможността да го срещна, тъй като той често посещава клуба и аз се чувствам късметлия да мога да работя с него.

-А какъв бе твоят футболен път преди Гьозтепе?

Започнах да играя футбол през 2010 г. в спорното училище на Буджаспор. Играх за клуба в продължение на 9 години, работих с много качествени хора и получих добро образование. Искам да отлича моя треньор Ердинч, с когото работих в последната си година там, тъй като той допринесе много за развитието ми. Имах също така и много добри отношения с треньора Саваш и другите ми треньори. През 2019 г., когато бях на 15 години, подписах професионален договор и бях трансфериран в Истанбул Башакшехир с рекордна сума, дадена за играч на Букаспор на моята възраст (б.а. 120 хиляди евро). За трите ми години там работих със страхотни играчи, треньори, включително и моите треньори на вратарите – Угур, Денис, Илкай, Месут. Аз бях голям късметлия, че имах възможността да работя с тях. Също така искам да благодаря и на моя треньор Недим Йиит. Бяха много приятни три години, но сега се наслаждавам на приятни дни в Гьозтепе.

-Как реши да станеш вратар?

Започнах първоначално да играя футбол като нападател и играх като такъв една година. Впоследствие, когато Фернандо Муслера бе трансфериран в нашата страна, аз бях много впечатлен, докато го наблюдавах. Аз бях по-висок в сравнение с моите връстници и имах преимущество. С подкрепата на моето семейство аз реших да стана вратар.

-Кой бе футболният ти идол като малък? А на кои вратари се възхищаваш сега?

От турските вратари много харесвам Угурджан Чакър и гледам на него като на идол, както и Фернандо Муслера. В момента от вратарите в чужбина следя Алисон и Ян Зомер.

-Твоите родители произхождат от България. Разкажи ни малко повече за тяхната история, откъде са точно и кога и защо са отишли в Турция.

Да, моето семейство произлиза от България. До младежките си години родителите ми са израснали там, те са от българския град Кърджали. След като са отворили границите, те са емигрирали в Турция, защото са от турски произход. Ние обаче идваме в България почти всяка година и на мен определено много ми харесва там.

-Доколкото знам, ти имаш и български паспорт. Макар да си играл вече за юношеските национални отбори на Турция, имаш правото да играеш за България при повиквателна. Би ли приел подобно предложение?

Да, наистина имам български паспорт, но до момента не съм получавал предложение да играя за България. Ако такава покана дойде, ще помисля върху нея. Определено звучи добре да играя за България.

-Каква е твоята голяма футболна мечта?

Моята краткосрочна цел е да бъда вратар номер 1 в моя клуб. Средносрочната ми такава е да представям моята страна в Европа. Дългосрочната ми и голяма цел е да бъда най-добрият вратар, който моята страна някога е имала.

-Какво си пожелаваш в личен и професионален план през 2023 г.?

На първо място искам да пожелая много здраве на мен, моето семейство, моята приятелка и нейното семейство. Също така нека всички хора да бъдат здрави и да имат щастлива и успешна година. Надявам се всеки един от нас да има незабравима 2023 г.