Полузащитникът на Карабах Симеон Славчев изкара едни от най-позитивните си седмици в националния си отбор на България. Халфът беше част от страхотното начало на „трикольорите” в Лигата на нациите, донесло победи над Словения като гост (2:1) и Норвегия на „Васил Левски” (1:0).

Славчев беше титуляр в Любляна, но имаше нещастието да получи травма по време на загрявката в София. 24-годишен софиянец обаче извади късмет, тъй като прогнозата е, че може да превъзмогне контузията в бедрото за 2 седмици.

 „Ще направя всичко възможно да се върна на терена колкото се може по-бързо”, обеща Славчев пред камерата на „Домът на футбола”.

„Бяхме си поставили за цел първия ни мач (срещу Словения – б.р.). Изобщо не сме правили сметки за точки, за класиране. Гледаме във всеки мач да се раздаваме и да побеждаваме. Дали на трибуните ще има 300, 3 хиляди или и 30 хиляди, това зависи от резултатите. Винаги е много сладко да играеш пред българската публика.”

„Да го кажа по-малко по тактичен начин: неприятен за окото мач беше срещу Норвегия, ала най-важното си остава резултатът – 1:0. Те имаха повече положения, а ние имахме 3 удара общо към тяхната врата, но пък вкарахме веднъж. Това показва, че работим, че играем умно и тактически. Беше по-скоро една борба, грозен мач, но трите точки бяха от значение.”

„Искам пак да спомена колектива, който изграждаме. Може да се види когато обядваме, когато вечеряме, че сме по-задружни, а това се пренася и на терена. Занапред просто искам да победим в следващия мач срещу Кипър. Не мислим за класирания и за сметки. Винаги в предишния квалификации е имало едно мислене от типа: „тука да бием, там да паднем, другите да направят чудо”. Все със сметки! По-важното е да работим здраво, да показваме борба и себераздаване. Хората, виждам, че оценяват, че сме се раздавали. Дали това може да ни донесе някакъв успех в дългосрочен план, само времето ще покаже.”

„Далеч сме от интригите. Много добре знаем какво искаше да каже треньорът Хубчев с твърдението, че нямаме играч, който може сам да реши мач. Той имаше предвид, че нямаме Левандовски. Без неговите голове Полша нямаше да играе на Световното. Ние нямаме този голаджия, който да ни мъкне на гръб. Ние обаче имаме лидери, имаме колектив. Колкото и хората да твърдят, че нямаме лидер, аз знам, че имаме такъв в лицето на капитана Ивелин Попов. Николай Бодуров пък е нашият стълб в защитата. Не мисля, че и аз отстъпвам от тези лидери. Колективът е водещата сила и това ще ни помогне за в бъдеще.”

„Позитивите от Лигата на нациите? На първо място – официалните мачове. По-често се събираме и се обиграваме. На нас наистина ни харесва да играем за България. След мача с Норвегия един фен дойде и ме попита в еуфорията колко взимаме на повиквателна. Аз го попитах какво мисли той. „За теб може да са малко, а за мен - много”, му казах. Той ме попита дали наистина взимаме по 6-7 хиляди евро на повиквателна. Наистина сме далеч от тези суми. Ние не идваме да играем в националния заради парите, други са мотивите. Независимо колко човека са на стадиона, българи са и ние усещаме подкрепата. Когато чуем „Българи – юнаци!” това наистина зарежда.”

„Колкото до Лигата на нациите, мисля, че този формат наистина беше нужен. Дава ни още една опция за класиране. Тръгнахме добре. Обиграваме отбора и това е хубаво.”

Трима са родните треньори, които имат ключово значение върху изграждането на Славчев като футболист – Станимир Стоилов, Любослав Пенев и Христо Стоичков.

„Тотално различни характери и треньори. При Станимир Стоилов не се задържах много, бях много млад. В малкото тренировки с него научих значението на тактическата дисциплина, и то на много добро европейско ниво. При Любо Пенев може да се види също тактическа дисциплина, но с една свобода на терена. Това ти дава самочувствие. При него тренировките бяха изключително дозирани и много приятни. Той ми даде дебюта в професионалния футбол, за което съм благодарен, а също и дебюта в националния отбор. След това идва ред на Христо Стоичков, от когото научих много от тънкостите във футбола. Характерът ми се изгради под неговото ръководство като треньор. След това отношенията ни станаха приятелски, дори семейни, защото и до ден днешен когато има нещо, ми помага с приказки и съвет. На него дължа най-много развитието си като футболист.”

Бързият възход на младия футболист го отведе до португалския гранд Спортинг Лисабон през 2014 година. Това бе трансфер, който Славчев очакваше с нетърпение, но сделката даде началото на дълъг и трънлив път.

„В Спортинг бях безкрайно амбициран да се наложа, но никога не ми беше даден реален шанс за изява. Смея да твърдя, че феновете на Спортинг в Португалия до един знаят кой е Симеон Славчев. Те са наясно, че за него бе платена крупна сума пари, само че нямат представа какво представлява той на терена. Това вече не го считам за мой проблем, а за проблем на треньорите и ръководството. Много пъти са ме преотстъпвали неправилно и без моето съгласие, но трябваше да се примиря. Имаше и грешките на младостта – с честите контузии и прекомерното доверие към самия клуб Спортинг. Мислех си, че ще вземат правилното решение вместо мен, както беше в Литекс. Оказах се в грешка. Престоят ми там беше несполучлив. Нямам много хубави спомени оттам.”

„Вече гледам напред. Много съм щастлив сега в Карабах. Доволен съм, че подписах там и мисля, че ме очакват много успешни сезони занапред. Адаптирах се много бързо, а феновете и ръководството ме уважават. Това ми липсваше преди. Нямах го в Спортинг. В момента то е водещо, а това ме амбицира да се доказвам като футболист.”

„Първенството е интересно – 8 отбора и няма изпадащ. Който пожелае в Първа лига там, дава банкова гаранция и участва. Няма закъснения, няма неиздължени заплати. Стадионите са приятни, по-малки, но абсолютно всички са нови и се поддържат. Има три отбора, които сме горе-долу на едно ниво – Карабах, Габала и Нефтчи. В последните години много се влага във футбола. Както знаете, тази година финалът в Лига Европа е на Олимпийския стадион в Баку. Самият град е един приятен микс между Дубай и Виена. Това е моето мнение. Много ми харесва и уважението между хората е на пиедестал. Това забелязах още в първите дни.”

„Реалността е такава, че на Запад българите нямаме това реноме. Никой не чака българин нито за позиция на титуляр, нито за треньор. Вече дори държави от Третия свят са много по-почитани и търсени от нас. Трябва да се съобразяваме с това. А това защо качествени наши специалисти не работят тук, го отдавам на недооценяването. Много бързо забравяме силните моменти, а се водим по емоциите. За един миг негативизъм забравяш всичко, което даден човек е постигнал. Говоря за спортистите като цяло, не само за футболисти и треньори.”

„Наистина на Изток българите наистина изграждаме едно добро име. Отваряме врати за други футболисти, спортисти и треньори. Това е хубаво”, завърши Славчев.