Легендата на българския футбол Наско Сираков сподели мнението си пред "България Днес" преди плейофите на България за чаканото вече 16 години класиране на европейско първенство. В сряда футболните национали загубиха с 0:1 приятелския мач с Беларус, който се явяваше генерална репетиция. На 26 март приемаме Унгария в първия ключов бараж за Евро 2020.

- Г-н Сираков, как определяте шансовете на България да играе на европейското първенство идното лято?

- Изключително тежко ще бъде. Дай Боже да се класираме. Ако и сега не се възползваме, не знам кога. Аз винаги съм оптимист. По-лесно не можеше да ни се случи с два мача у дома. Ще им стискам палци на момчетата, защото такъв шанс едва ли ще ни се отвори отново.

- Споделяте ли мнението, че съперниците ни Унгария и евентуално Исландия или Румъния са отбори от нашата черга?

- Вече не сме дори и от тази черга.  Една Унгария харчи по 2 милиарда евро за спорт. Строят стадиони, зали, басейни. Имат по трима световни шампиони минимум по плуване. Но това, че играем у дома, е предимство.

- Сътресенията в БФС ще окажат ли влияние върху представянето на отбора?

- Никой не може да каже как ще се отразят рокадите в БФС и напускането на Боби. Дай Боже да се отразят положително, това трябва да се молим. До 5-6 май, когато изтича срокът за кандидатите, всичко ще е само приказки и спекулации. Нови кандидати ще има със сигурност и се надявам да са добри.

- Защо от САЩ`94 насам вървим само надолу?

- САЩ`94 никога няма да се повтори! Ние бяхме бяхме футболисти продукт на друго време. Сега в момента държавата от 30 години е абдикирала от спорта и футбола като цяло. Няма как да се изградят цяла плеяда такива играчи. Да, може да излезе някой. Последните ни големи футболисти - Бербатов, Мартин Петров, Стилиян - те са изградени също преди това. Това е истината. Сега няма шанс.

- Кога може да видим по-различно лице на националния отбор?

- Дори да променим всичко, нужни са най-малко между 6 и 8 години, за да имаме национален отбор, от който да не се срамуваме. Не може да идва Косово и да те надиграва, ама тотално, на стадион "Васил Левски". Да те мачка! Ние едно време такива отбори не ги брояхме за живи. Националният стадион и преди нас дълги поколения се беше превърнал в непревземаема крепост. Който и да дойдеше тук, дали световен, или европейски шампион, ако измъкне равен, скача и си удря г..а в тавана. Докато сега е разграден двор. 92-а година дойдоха Франция тук с Папен, Мапен, Лоран Блан... и им събухме гащите 2:0!