Ивайло Петев е поредният треньор, който националния отбор на България по футбол за последните 12 години смля и изплю. Не възнамерявах да обръщам голямо внимание на оттеглянето на Ивайло Петев, но ми се наби на очи едно мнение, което се опитва да се наложи, че той си тръгва „не като мъжкар“. И тук идва ред за моя въпрос, а хората, които лепят етикети чувстват ли се мъжкари?

Да, Ивайло Петев си тръгна в един много неподходящ момент, точно преди две от трите най-тежки гостувания в световните квалификации на Франция и Швеция. Изборът на Петев изглежда лесен точно в този момент. В същото време Динамо Загреб е достатъчно престижен отбор за следващата крачка в кариерата на Петев, което говори само положително за специалиста и неговите качества. Когато и да си беше тръгнал, щеше да бъде залят с помия, както се и случи впрочем. Такъв е манталитетът и отношението ни. И тук идва ред на втория ми въпрос: а спомняте ли си как беше посрещнат Петев? Ако не се сещате, ще Ви подсетя, отново с негативни и безкрайно отрицателни мнения. И кое точно е мъжкото в нападките и оцапването? Кое е джентълменското, че не мога да се сетя?

Попаднали сме в един „цикъл“ и вината е само в нас. „Цикъл“, от който може да се измъкнем сами, всичко зависи от нас.

И на мен не ми хареса, че Николай Михайлов пази срещу Норвегия в Осло, но гаранция ли е, че ако на вратата бе друг, щяхме да победим. И на мен не ми допадаше в голяма част от мачовете подбора на играчи от страна на Ивайло Петев. Да, но националният селекционер е Ивайло Петев, а не аз, ти, той, тя или вие. Петев не успя да вдигне българския национален отбор, да запали отново интереса към него, но кой в последните 12 години успя? Ако питате 10 човека да ви кажат кои трябва да са титуляри, съм сигурен, че трудно ще се засекат 3-4 имена при сверяване на изредените футболисти. На всички ни е ясно, че изборът е ограничен. Още по-трудно е футболистите, на които се разчита да бъдат във форма. Голяма част от играчите, които са в първенства извън България не играят редовно. Това ограничава още повече избора, а ние очакваме чудеса. Трябва работа и само работа. И работа не само от националния селекционер, а от БФС. И работа с подрастващите, защото трудно ще намерим българския Джейми Варди, който за една година ще извърви пътя от В група, до шампион на България и място в националния отбор. Необходима е еднаква методология за работа с подрастващите, а защо не и академия на БФС по подобие на направените в Армения, Азербайджан или Румъния.

Ивайло Петев бе подложен на остри критики. В нито един момент той не получи пълната подкрепа на ръководните фактори в БФС. Вечно имаше някой недоволен, който бе готов да го критикува. Загубите от Япония и Дания очаквано доведоха до още повече негативни коментари, а с това нарасна чувството, че Петев не е желан. Когато знаеш, че не си желан, колкото и да си силен, това те прави по-слаб, защото винаги имаш едно наум. Кой нормален ще остане там, където не го искат и ще пренебрегне оферта от място, където е желан? И това, че Ивайло Петев взе решение да си тръгне не е позорно.

През последните 12 години постът на национален селекционер на България носи всичко друго, но не и позитиви. Месомелачката изяде и изплю много треньори, които имаха реноме и визитка. Идва ред на следващия и по същия начин ще го посрещнем, и по същия начин ще го изпратим. И така до кога?