През настоящия сезон българският национал Димитър Митов приковава погледите към себе си на Острова с изявите си в шотландската Висша лига. Родният вратар, който пази за Сейнт Джонстън, изпреварва по статистически данни играчи като Джо Харт и Джак Бътланд и ако сезонът приключи днес, то с голяма вероятност ще бъде избран за номер 1 в Шотландия. В специално интервю за Gong.bg Митов сподели впечатленията си за сезона до момента, мачовете с грандовете Селтик и Рейнджърс, какво е да играе срещу най-добрия си приятел, както и сбъднатата мечта да играе за националния отбор на България.

-Митко, привет, поздрави от България, как си?

-Здравей, благодаря, добре съм! ти как си?

-Всичко е наред, благодаря. Знаеш, че винаги е удоволствие да разговаряме с теб. Това ни е първо интервю с теб като актуален български национал. Но няма да си говорим сега за това. Нека да започнем като начало с актуалната тема на деня (б.а. интервюто е записано в четвъртък, 22 февруари). Буквално преди час, може би два, в шотландските медии излезе официално изявление от вратаря на Селтик Джо Харт, който обяви, че в края на този сезон ще се пенсионира, така да се каже, ще окачи ръкавиците. Искам твоето мнение, твоя поглед върху Джо Харт, който беше твой съперник в настоящия сезон, а все пак и ти като един фен на английския футбол, който си гледал Джо Харт като подрастващ вратар.

-Да, наистина имаше доста слухове покрай Джо Харт, че ще се пенсионира, така да кажем, след края на сезона. Но вече тази информация е официална. Какво мога да кажа за него? Той е вратар, който съм гледал от дете. Спомням си, отваряйки YouTube и гледайки най-добри спасявания на вратари във Висшата лига Джо Харт винаги бил на едни от топ местата. И така аз имах изключителната възможност да се срещна с него и да играя срещу него, да се запознаем. Наистина е един изключителен човек, но и изключителен вратар. Просто няма какво да говорим толкова за него, защото той е постигнал абсолютно всичко възможно в футбола. Печелил е Висшата лига, златните ръкавици във Висшата лига. Почти съм сигурен, че е един от вратарите с най-много мачове за английския национален набор (б.а. със своите 75 мача за Англия той дели второто място с Дейвид Сиймън). Така че той е една изключителна легенда на нашия пост. Наистина съм щастлив, че имах тази възможност да играя срещу него.

-Факт е, че в двубой, в който ти успя да играеш срещу него, по-голямата звезда, по-блесналият вратар в случая беше ти. Това е един мач, който може би ти отвори вратата към шотландските фенове, за да могат да те опознаят по-добре. Какво си спомняш ти от този мач на „Селтик Парк“, когато всъщност ти прекъсна серия от над 600 дни. Това бе първият мач от две години насам, в който Селтик не беше вкарвал гол.

-Да, наистина. Но това е причината, за която аз дойдох в Шотландия - да играя точно в тези големи мачове срещу огромни отбори като Селтик. И наистина съм много щастлив, че успях така рано от сезона да покажа на какво съм способен. Какво по-хубаво място е от това да изиграеш един хубав мач пред 60 хиляди човека като гост на Селтик. Както каза ти, почти две години те не са пропускали мач вкъщи, в който не са отбелязвали гол. Наистина съм щастлив, че успях да бъда първият вратар, който да спре тази серия. Както казах и преди малко, имах възможността да се срещна с Джо Хан след мача. Имахме разговор около 20 минути. Наистина, човекът каза доста хубави, добри думи за мен, че съм се представил добре и да продължавам в същия дух. Което, наистина, значи много, идвайки от него.

-Аз съм сигурен, че ако Джо Харт трябва да си помисли за срещи с български нападатели, най-вероятно има добри спомени. Аз си спомням, че когато се изправи срещу нашия национален отбор, май не допусна гол в нито един от мачовете. Ти обаче напоследък отново попадна в заглавията на шотландските медии преди мача с Рейнджърс. Имаше много хубаво интервю за шотландския Sky Sports, но там показаха нещо много интересно – че ти си номер едно, що се отнася до всевъзможни вратарски показатели в шотландския футбол: най-много спасявания, среден брой спасявания, излизания. Ти можеш да ги кажеш, разбира се, с конкретика, но според теб ти ли си безспорният номер 1 в Шотландия? Как гледаш на конкуренцията и защо всъщност се стигна според теб до това?

-Ами, първо, смятам, че е наистина доста добър старт за сезона от гледна точка на моето лично представяне. Но също така, преди да дойда в Шотландия, както казах, имената на Джак Бътланд и Джо Харт, които играят в Шотландия. Аз винаги си мислих, че ако успея дори да съм близо по статистика покрай тези два му вратари, наистина ще има много голям шанс хората да говорят за мен. И така, както каза ти, почти във всяка една статистика на вратарите в първенството съм номер едно, което ме прави наистина щастлив. И това показва, че с целия този труд, който го полагам и тези лишения се отплащат рано или късно. И за това наистина аз съм много щастлив, че тази добра форма продължава и играя постоянно. За мен най-важното е просто да съм жив и здрав и да продължавам да играя по същия начин.

-Във въпросния мач с Рейнджърс обаче загубихте с 0:3 в мач, в който отново се прояви на максимално добро ниво. Два от трите гола паднаха след изпълнение на дузпи от един от топ реализаторите в шотландския футбол - десния бек Джеймс Таверниър. Какво си спомняш от този мач и защо според теб не успяхте да се представите по-добре като отбор срещу Рейнджърс?

-Изключително трудно е, когато играеш срещу отбори като Селтик и Рейнджърс. Те са двата отбора тук при нас, които просто са на изключително много по-високо ниво от другите отбори. Когато играеш срещу тях, е наистина трудно да спечелиш дори точка. И така, излизайки срещу тях, ние знаехме, че просто трябва да бъдем възможно най-дълго в мача, да не допускаме гол рано. Ако успеем да ги хванем на контраатака, защото нека бъдем честни, ние няма да владеем топката, те ще я владеят. Но ако успеем с някое статично положение, било на контраатака или каквото и да е да отбележим гол и тогава да се затворим, за да направим мача максимално труден за тях и бихме спечелили тогава някаква точка. Но, за съжаление, както каза ти, две дузпи и то срещу Джеймс Таверниър, който наистина много рядко пропуска. Мисля, че има отбелязани над 80 дузпи в кариерата си, което е наистина много трудно. Но ние като вратари си правим нашето проучване преди мачове и му гледаме изпълненията на дузпите. И така горе-долу имаме някаква представа къде може би ще бие дузпата. Това си говорихме с моя треньор на вратарите. Той каза, че на първо място трябва да уцелиш ъгъла, но на второ трябва да се молиш да не я удари правилно, защото, ако я удари като хората, то нямаш никакъв шанс да я спасиш. И то точно така стана! Хванах двата ъгъла и на двете дузпи, но просто той ги бие горе по ъглите и тогава нямам абсолютно никакъв шанс да я спася.

-Точно това щях да ти кажа, че всъщност ти и двата пъти получи ъгъла, но като че ли май не беше чак толкова много ядосан, колко след други твои-неуспешни спасявания, може би заради този съвет, който ти е дал твоят треньор. Ще те върна към един друг мач по-рано през сезона, който бе от малко по-различен характер, когато ти и Сейнт Джонстън се изправихте срещу много добре познат за теб съперник в лицето на Николай Тодоров и неговия тим, чието име е малко сложно, поне за мен, за произнасяне (б.а. отборът се казва Еърдриониънс). Какво беше чувството да се изправиш срещу твой близък приятел тогава, какво си говорихте преди мача по време на мача, както и след мача? Да кажем на читателите – Николай Тодоров ти вкара гол и те отстрани от турнира за купата.

-Да, наистина е неприятно, че успяха да ни отстранят, защото това е купа, в която ние като отбор искахме да продължим напред и да спечелим възможно най-много мачове. За съжаление загубихме, но те бяха по-добрият отбор в деня на мача, няма какво да се лъжем. Заслужаваха си победата, ние наистина не играхме добре тогава. Това беше и първият мач след паузата в Шотландия, която имаме и си показа, че не сме играли мач от няколко седмици, което, естествено, не е извинение. Преди мача с него винаги си говорехме как той ще вкара гол, как ще се радва, как ще ми го напомня до края на живота ми и така нататък. Наистина, идвайки от най-добрия ми приятел… Но виж, когато излязохме на терена, нямаше приятели. Ако имах възможност, както се казва, да се ударим с него, ще се ударим, няма никакви проблеми. Накрая след мача си стиснахме ръцете, прегърнахме се. Щастлив съм за него, защото той наистина в момента прави много силен сезон за отбора си. Вкарва много голове и показва, че е една нападател, който е достатъчно добър да играе на по-високо ниво и силно се надявам той да получи тази възможност, защото знам от колко много се лиши и колко много усилия полага и един ден този негов шанс ще дойде. Сигурен съм, че ще го хване с две ръце.

-За го похвалим допълнително, той мисля, че направи серия от 4 или 5 поредни мача, в които вкара последователно гол. Освен това той със сигурност те води от гледна точка на вече изградено име в Шотландия, тъй като той вече от няколко години играе за различни шотландски отбори във футболната пирамида там. Нека те питам един въпрос, който ми е много интересен. Шотландското първенство може би е най-интригуващо от доста години насам. Кой според теб ще стане шампион измежду Селтик и Рейнджърс?

-Тази година е наистина много интересно първенството, защото откакто Рейнджърс назначиха техния нов треньор са в много силна форма. Бих казал, че в момента са най-силният отбор в Шотландия, но никога не трябва да отписваш Селтик. Те са може би като име по-големият отбор от двата. Според мен в първенството титлата ще се реши до последния мач този сезон. Мисля, че Рейнджърс в момента са с една точка пред тях. Те трябва да играят още два пъти един срещу друг, така че това ще бъдат много интересни мачове. Но според мен Рейнджърс биха станали шампиони, защото смятам, че в момента те играят по-добрия футбол, по-атакуващия футбол и имат на своя страна добрата форма. Знаеш, че когато си в добра форма, винаги имаш предимство пред другия отбор.

-Ти успя да играеш, както на „Айброкс“, така и на „Селтик Парк“. Кой стадион ти хареса повече и коя футболна атмосфера беше по-впечатляваща за теб?

-Днес даже имахме такъв разговор с момчетата в отбора. Стадионите са феноменални! Откъм фенове този на Селтик е малко по-голям, 60 хиляди човека, но „Айброкс“ е за около 55. Според мен разликата между двата стадиона е това, че на „Айброкс“ феновете и самите трибуни са много по-близо до самия терен. И така атмосферата се усеща може би малко повече, отколкото тази на Селтик. И особено, като ние играехме срещу Рейнджърс и когато те вкараха техния първи гол първото полувреме, наистина имах чувството за пет секунди, че на терена все едно има земетресение. Феновете тук в Шотландия са на изключително голямо ниво. Много са гласовити и наистина се чуват. Преди да дойда в Шотландия, знаех Селтик и Рейнджърс колко големи отбори са. Но когато дойдеш тук и го изпиташ, осъзнаваш наистина колко големи отбори са. И това беше една много голяма изненада, идвайки да играя срещу тях. Просто уау! Уникално!

-Какво можеш да кажеш за актуалното състояние на Сейнт Джонстън? Вие през сезона сменихте вече един треньор. Какво се промени с идването на новия наставник и на какво отдаваш ти нестабилното представяне, тъй като в някои моменти правите супер игри, много добри резултати, биете навън и в следващия момент на ваш терен губите точки от доста непретенциозни отбори.

-Така е, прав си. Нашето начало на сезона не е тайна, че не беше добре за нас, не беше планирано. Мисля, че нямахме победа първите осем мача, което не е хубаво. Всеки един отбор иска да започне максимално бързо да победи в първи мач. Но откакто новото треньорско ръководство беше назначено имаме стабилизиране на играта и започнахме да печелим мачове. Бяхме по едно време на една или две точки от топ 6, което ти дава шанс да играеш за Европа. Направихме някакъв прогрес, но както каза ти имахме една дупка в нашата форма, в която паднахме три мача подред. Тук в шотландското първенство не можеш да си позволиш да падаш повече от един или два мача, защото така другите отбори, ако те си печелят техните мачове, се получава една голяма разлика между три-четири точки. Наистина е неприятно, защото, когато дойдох в отбора, амбициите ни бяха да се класираме за топ 6 и да играем в Европа. Но понякога, когато подпишеш с 10 до 12 нови футболисти, отнема малко повече време да свикнем да играем заедно. Но вече сме изиграли 26 мача от първенството, което е предостатъчно време и смятам, че сега е времето, в което ние трябва да обърнем тези равенства в победи, тези загуби в равенства и да продължаваме всеки един мач да се опитаме да го спечелим и да се качваме по-нагоре в първенството.

-С оглед на твоето представяне до момента в шотландския Премиершип започнаха ли вече да идват някакви запитвания към теб, предложения от други отбори? Ще ти кажа, че преди да започне нашето интервю, погледнах в Туитър и немалко фенове на Селтик казват едно конкретно име като един хипотетичен заместник на Джо Харт в Селтик. Говоря за твоето, разбира се.

-Да, няма да е тайна, че смятам, че ще има доста голям интерес към мен лятото поради сезона, който правя в момента, но това са работи, които оставям на моята агенция да си ги върши. Когато има нещо конкретно и на 100% към мен, те ще се обадят, ще се свържат с клуба и вече оттам се стига до преговори и така нататък. Но за мен най-важното е да изкарам сезона жив и здрав, без контузии, да продължавам да играя по същия и по по-добър начин и съм сигурен, че ще бъде едно много интересно лято за мен.

-Пожелавам ти да бъде. Преди да дойде това лято обаче, има мачове за националния отбор. Все още не знаем дали ще си повикан, но нека се върнем на тези, в които ти вече беше повикан. Какво си спомняш ти от твоя дългоочакван дебют за националния отбор, от сбъднатата мечта, както с теб сме си говорили много пъти, както официално, така и неофициално? Когато ти игра за България на стадион „Христо Ботев“ в Пловдив и направи своя дебют пред над 10 000 души?

-Наистина бе уникално. Както каза ти, всеки един човек, който ме познава, знае, че това е моята най-голяма мечта в футбола и аз я сбъднах! Това да играя за националния отбор на България за мен винаги е било и ще бъде най-гордият момент в моята кариера. Това е най-хубавият момент за мен до сега, няма какво да се лъжем. Честно казано, бях малко притеснен отначало. Беше по-различна емоция от нормален мач, защото това е момент за мен, който съм преследвал в цялата си кариера и накрая, когато дойде този момент, бях доста развълнуван. Благодаря, естествено, на треньорското ръководство, че така гласуваха доверие и се надявам за в бъдеще да има много повече мачове.

-Ако трябва да сравниш първия мач, в който игра срещу Иран и втория ти двубой, който пък бе първи твой на чужд терен, когато играхме срещу Албания, почувства ли се по-уверен тогава?

-Разбира се, защото така натрупваш и връзка със съотборниците пред теб, защото едно е да играеш на клубно ниво, друго е да играеш на национално ниво. Все пак на клубното ниво ти прекарваш много повече време заедно със самите футболисти и така започваш да ги опознаваш, те започват да те опознават теб, знаят твоите силни и слаби страни, знаят как да се играе с теб и това е много важно нещо във футбола. Затова така виждаш най-добрите отбори в света, имат големи резултати, защото те са играли просто много време заедно. За националния отбор наистина понякога е много трудно да си изградят тези връзки, защото нямаш просто толкова много време на разположение. За мен е много важно да бъда викан постоянно, защото така изграждаш тези връзки с момчетата. Те започват да ти вярват, ти започваш да вярваш, да се чувстваш уверен с тях. Но най-важното за мен е отборът да се чувства уверен с мен, защото когато една четворка или петица защитници, независимо как играят, те ако знаят, че има добър вратар зад тях, идва едно спокойствие в тяхната игра и могат да разчитат на теб, ако стане някоя грешка.

-Хващам се за тези връзки, които каза. С кои момчета успя да изградиш най-добри взаимоотношения в рамките на тези лагери, в които ти беше част на националния отбор?

-С Ивайло Чочев се познавам от най-дълго, понеже той беше в мъжкия отбор на Етрополе, когато аз бях при юношите, с него се познаваме. С Анди Краев сме играли преди много-много години заедно като деца. С Алекс Петков, понеже той е играл тук в Шотландия, имахме доста общи теми на разговор и с него бързо се сприятелихме. Съответно и с вратарите, защото все пак ние прекараме повече време заедно, тренираме заедно и така изграждаме приятелство и смятам, че с тези момчета изградих много бърза връзка. Също с Киро Десподов сме играли заедно в юношеския национален отбор, така че с него се познавахме. Всичките момчета бяха наистина прекрасни с мен, така че съм им много благодарен за това.

-Предстоят ви мачове през месец септември, октомври и ноември за Лигата на нациите, където отборите на Люксембург, Северна Ирландия и Беларус ни очакват. Северна Ирландия може би са ти близки като футболни разбирания, там най-вероятно няма с какво да те изненадат, но какви са твоите очаквания в една подобна група?

-Първо смятам, че това е група, която ни дава изключително добра възможност така да побеждаваме. Нещото, което е най-важното за нас, е да побеждаваме в мачовете и това ни дава шанс да се класираме за следващата фаза на турнира, защото не е група, която да ни плаши. Смятам, че ние имаме достатъчно добри футболисти, които, ако спазваме достатъчно треньорските указания, може да причиним доста проблеми на другия отбор. Така че смятам, че ние имаме достатъчно добри футболисти в България и в националния отбор, с които да се направи един много силен отбор и този отбор да побеждава за в бъдеще.

-За финал на нашия разговор - какво си пожелаваш до края на сезона?

-Както казах, най-важното е да съм жив и здрав. Пожелавам си да спечелим повече мачове. Все още имаме възможност да се класираме за топ 6. Наистина ще бъде много тежка задача, но не е невъзможно. Аз вярвам в моите съотборници и ще пожелавам класиране за топ 6 лятото и успехи с национален отбор.