Тя е олицетворение на думата опит. Лидер на Локомотив Стара Загора и на националния отбор на България. Достигнала дори и до Шампионска лига с клубния си тим. Играе като централен защитник и халф, а Серхио Рамос е пример на терена за нея. Николета Бойчева, специално за Gong.bg.  

- Казвам здравей на Николета Бойчева, каква е атмосферата в отбора преди началото на Лигата на нациите? 

- Атмосферата в отбора е страхотна, забавляваме се, но в същото време сме сериозни на тренировка, разбира се.  

- Готови ли сте вече, първият мач „чука на вратата“? 

- Готови сме повече от всякога. Излизаме срещу силен съперник, бих казала. Не трябва да го подценяваме, но ще дадем най-доброто от себе си, и излизаме за победа.  

- Ти си капитан на отбора, тежи ли капитанската лента?  

- Капитанската лента много тежи, заради голямата отговорност, но се справям засега.  

- Когато излезеш на терена и поведеш момичетата, какво е чувството, когато чуеш химна на България?  

- Чувството, когато чуя химна на България? Аз първите секунди започвам да треперя и сълзите ми са в очите, но после така лъвът вътре се обажда в мен. Просто това е нещо много емоционално.  

- Ти си централен защитник, има ли такъв, на когото се възхищаваш в България и извън България? 

- Честно казано български футбол много не гледам, но бих казала Серхио Рамос, защото така по-грубичко играе.  

- Кой отбор от групата ви смятате за по-сериозен противник, Косово или Сев. Македония?  

- Според мен Косово, и Сев. Македония не е за подценяване, защото сме играли с тях само веднъж, взели сме победата и винаги втория мач е по-сериозният.  

- Играли сте и срещу двата отбора, къде най-вече трябва да внимавате? 

- Трябва да внимаваме и с двата отбора в центъра, защото там се намират и ключовите им играчи, но смятам, че този път сме се подготвили доста добре.  

- Ти играеш за Стара Загора, как е атмосферата в отбора там?  

- Шегата настрана, но сега вече си говорим повече български, защото миналата година повече наблягахме на чужденките. Атмосферата е страхотна, повечето момичетата от националния отбор са там. Както се казва, звеното не се къса, само където ни липсват момичетата, които са в чужбина, но нека да се развиват.  

- Къде е по-трудно да се играе, в Шампионската лига или в международен турнир като Лигата на нациите?  

- Зависи с какви съперници се паднеш, но като цяло Шампионската лига е доста по-трудна, но пък в националния отбор е по-емоционално и по-главно за мен. Националният отбор е на първо място.  

- Ти си в малко по-напреднала футболна възраст, може ли да очакваме треньорска кариера от теб, когато приключиш с футболните си ангажименти? 

- Ами да, бих казала, че вече се занимавам с дечицата на Стара Загора, но трябва да намеря и време, което означава, че може би още някоя друга година ще поиграя в националния отбор. Разбира се, ако ме викат и съм им полезна все още. Смятам да си се насоча после към клубния отбор и с децата там.  

- За финал, кога според теб женскияг национален отбор и като цяло женскияг футбол може да достигне нивото на мъжкия футбол в България, а и не само?  

- Аз смятам, че вървим в правилната посока. От две години БФС ни осигурява всичко, от което имаме нужда. Щабът се разширява и работи изключително професионално. Всичко е доста сериозно и професионално.  

- Едно пожелание все пак и в личен план ? 

- В личен план си пожелавам да съм здрава, както и всички в националния отбор и всички момичетата, които са в България. Напред към победата, и да се развиваме до колкото можем, за да сме полезни на националния отбор.