Той е извън всякакви рамки и наложени стереотипи за футболистите в наши дни и се оказва действащото свързващо звено между Царя на спортовете и „Правото“. Да, няма грешка. Националният полузащитник на България Георги Костадинов продължава успешно да съвместява футбола с юридическата наука и съвсем скоро му предстои да се титулува като магистър по „Право“. Нелеката специалност бившият халф на Левски изучава в Софийския университет, а в дните, докато бе ангажиран с „трикольорите“, отдели специално време на екипа DIEMA SPORT и предаването „Домът на футбола“.

Костадинов даде обширно и откровено интервю в малко по-различна обстановка, която обаче му е до болка позната. В малката „Съдебна зала“ в Ректората, където неведнъж е влизал за изпити и лекции, футболистът на Макаби Хайфа говори откровено за трансфера си в Израел, за държавния тим, за Левски, клуба, в който не крие, че има желание един ден да се завърне, както и за плановете си след прекратяване на активната си състезателна кариера. А в тях отново се преплитат основните нишки на съдбата му – футболът и „Правото“.

Костадинов: Липсва ни зрялост

„Остават ми два държавни изпита. Надявам се скоро да ги взема и в най-скоро време да стана Магистър по „Право“. В интерес на истината образованието винаги е било важна част в моя житейски път. Израснал съм в семейство, в което се държеше на обучението и с течение на годините разбрах, че това е от голямо значение за мен. Наблегнах сериозно на това в свободното си време, но не изоставих и мечтата си, и така след една добра организация, смятам, че до сега се справям добре“, започна Костадинов.

„По-скоро в университета съм изпадал в по-странни ситуации и хората се учудват, че аз уча „Право“, но са позитивно настроени. Преди един от най-важните ми изпити, всички сме отворили учебниците и здраво наблягаме, един колега ме забеляза и здраво се развика в коридора. Настъпи суматоха и в течение на времето станахме приятели. Той е в футболен фен на един от отборите, в които играех“, разказа любопитни моменти Костадинов.

„Във футбола е важно да имаш интелект. Футболът е проста игра, но за умни хора. Трябва да се взимат бързи решения, но адекватни. Колкото по-умни решения взимаш и на терена, и в университета, толкова повече успяваш. Моето мнение е такова. Историята има и други примери. На мен лично образованието ми помага. Когато наблягам на него, нивото на концентрацията на терена е по-високо“.

„Разбира се, във всяко отношение гледам да се развивам. Доста надградих в Стара Загора. Там работих на всичко ниво и продължавам да се развивам. Всеки треньор е важен за развитието на един играч, но когато попаднеш на човек като Хубчев, аз бях на 18 години, когато ми бе за първи път треньор, успях да науча много важни уроци. Оттогава насам дисциплината и старанието в тренировъчния процес и старанието на терена, и извън него заемат много важно място в живота ми“.

„Смятам, че колективът в националния е добър. Това трябва да е базата за бъдещите успехи. Нямаме тези индивидуални качества като французите, например. Затова трябва да компенсираме с взаимопомощ и тактическа дисциплина“.

„Разбира се, че има промени, най-малко се смениха треньорите. Дисциплината е на по-високо ниво и работим доста по-интензивно. Фактите и резултатите говорят, че поставяме добра основа. Все пак 50 години не бяхме били Швеция, победихме колос като Холандия и то не случайно, а ги надиграхме. Показахме добра игра срещу Франция, особено през втората част. Сигурен съм, че ще надграждаме и с този колектив и щаб ще успеем да направим следващата крачка – да се сборим за местата, даващи право на класиране“, добави Костадинов.

„Лесно е всеки да каже, че е лидер. Това трябва да се показва на терена всеки мач. Убеден съм, че в скоро време всеки футболист от националния отбор ще е лидер на позицията си“.

„Винаги съм носил отговорност и ми е харесвало да я нося“.

„Не искам да изпадам в анализ на националния в предходните години, защото не съм бил част от него. Но конкретно за този цикъл смятам, че се представихме позитивно, изключвам гостуванията на Франция и Швеция. Треньорският щаб тъкмо бе дошъл и нямаше време да се сработим. Убеден съм, че ако имахме повече време, тези мачове нямаше да завършат така“.

През лятото Костадинов премина в Макаби Хайфа, затова дали му липсва родината, той заяви: „Няма как да е друго. Тук живее моето семейство, приятели. Разбира се, че е трудно, когато си далеч от дома, но пък когато търсиш кариерно развитие си длъжен да поемеш тази стъпка. Сега съм щастлив. Макаби е голям отбор. Този тим всяка година се бори за титла, а аз обичам да съм под напрежение и обичам да печеля отличия“.

„Определено е стъпка напред. Следващата е шампионска титла и класиране с националния на голям форум“.

„Професията не трябва да е първостепенен фактор дали си успял. Най-важно за мен е семейството. Това показва колко си успял. Футболът, славата, успехите са мимолетни. Аз съм с такава среда и затова се чувствам щастлив и успял. Свикнал съм с писаниците за приятелката ми. По-скоро ги приемам за нещо нормално“.

„Не обичам да давам интервюта. Не ми харесва медийната среда. Последните месеци в Левски за мен се изписаха много неверни неща и затова реших да се дистанцирам и да не изпадам в режим на обяснения. Чисто човешкото отношение ме разочарова. Преди всичко ние сме хора и трябва да бъдем коректни един към друг, било то ръководители - футболисти, играчи помежду им и играчи и журналисти. Трябва има хигиена в отношенията. Не съм човек, който да хвърля думи в пространството, аз не бих го направил. Определено липсва добрият тон. Смятам, че всички, които сме част от тази среда, трябва да я подобряваме. Говорим с играчите в националния. Подобрението се вижда по време на мачовете. Вижда се, че сме по-задружни“.

„Не съм сигурен дали мога да определя периода си в Левски като успешен. Наложих се бързо, но останах разочарован, защото със стъпването ми на Герена мечтаех да стана шампион. Не се получи, но се надявам някой ден да реализирам това си желание“.

На питане би ли играл за друг тим в България, Костадинов обясни: „Не се знае как ще те завърти колелото, но веднъж като минеш през този тим (бел. ред. Левски), той ти остава сърце“.

„Честно казано не съжалявам, че не съм част сега от проекта. Смятам, че това бе моментът за следващата крачка. Бях принуден да взема такова решение, макар, че исках да остана в Левски. Така се развиха нещата, че не ми остана друг избор Относно сегашния отбор мисля, че е качествен, надявам се да се даде време на треньора. Това е голямо име за европейския, по-точно за италианския футбол и съм сигурен, че един ден Левски ще има успехите. Времето ще покаже до къде ще стигнат силите на отбора“.

„Според мен битката за титлата ще е до самия край. Лудогорец не е на същото ниво. Продадоха основни играчи. Има пренасищане. Гладът за успехи в другите тимове е по-голям и ще е доста интересно“, добави халфът.

„Отборът на Лудогорец е доста качествен и е съставен от доста класни футболисти. Има химия, няма как на голяма сцена, каквато е европейската, да се представя на ниво на каквото се представят в родното първенство на моменти“.

„Със сигурност ЦСКА са по-добри от миналия сезон. Те запазиха гръбнака си, но не съм сигурен, че ще успеят да удържат инерцията, която имат в момента“.

„По някакъв начин ти липсва. Родният шампионат ти е на сърце, но от друга страна, успявам да наблюдавам и анализирам повече мачовете“.

„Мисля, за момента когато ще спра. Все още съм на 27 години, предстоят ми още години във футбола. След като приключа бъдещето ми вероятно ще е свързано с Правото, но може би ще е свързано и с футбол. Ще видим“.

„Според мен работата на треньора у нас е неблагодарна. Има качествени специалисти, които не са получавали нужния кредит на доверие. Затова и не съм се ориентирал в тази насока. Докосва ме тази професия, но средата е такава, че е трудно да успееш като треньор в България. Негативите са повече от позитивите“.

„Искам да съм адвокат на хора в нужна, на хора, които са загубили и последната си надежда, да успееш да им я върнеш и да им помогнеш по някакъв начин“, завърши Георги Костадинов.