Дали мечтата, ще се превърне в реалност? Сигурно този въпрос си задават всички свързани с националния ни отбор след победата над Армения. Шеметния старт на световните квалификации даде надежди за класиране след 2 години в Бразилия и колкото да не си го признават Боби, Любо, играчи и фенове, сигурно всички потайно отварят програмата правейки леки сметчици! В това разбира се няма нищо лошо. Отдавна, ама много отдавна „трикольорите” не са ни карали да мечтаем. Засега прикрито, но кой знае? През октомври може да го изречем гласно.

В изминалите квалификации след два изиграни мача започвахме да правим сметки дали след края им ще сме в трета или четвърта урна за следващите, а сега сме здраво в играта. Едва ли някой го е предполагал преди само пет дни, когато Скуадра Адзура дойде навръх празника на Съединението.

Ще използвам една дума, любима на националния ни селекционер! Очевадно! Очевадно, този отбор е променен! Дойде момента да забравим за изгубеното поколение, сложило на дръвника толкова треньорски глави. Да забравим досадата им, с която идваха в националния и облекчението, с което си тръгваха след мач. Е, някой беше прибавил мач или гол към рекорда, който гони. И дотам. Връщаха се в клубовете си, където ни напомняха, че са футболисти от сериозна класа.

Сега е по-различно. Може да нямаме играчи в отбори като Юнайтед, Сити, Вила и т.н, но имаме отбор. Честно казано, не е прецедент в световната история. Сега имаме отбор, готов дори да се сбие в „хулигански мач”, но да бъде на неговото. Както стана и снощи с Армения. Играчите на Любо показаха, че са колектив и в играта, и когато трябваше да си пазят гърбовете от полуделите арменци. Дотук се получава перфектно.

Всъщност този тим е събран отдавна и няма как да не е колектив. Сигурно не помните, но това са онези хашлаци на Сашо Станков, които се надъхваха с Ъпсурт в съблекалнята. И на които един калпав съдия им отне класиране на Европейското за младежи. Попето, Ники, Манолев, Русия, Бодуров, Дяков, Занев, Гаджев, Мицански станаха приятели при Станков, а сега това дава своите плодове. Разбира се, сега в ъпгрейдната версия на Ел Голеадор.

Той пък отново показа, че обещае ли нещо, ще бъде на неговата. Явно това е новия чип, който е добавил към тези на Сашо Станков. Всички искахме резултати от Пенев, ето има ги. Макар, че сме в началото на играта. И те са скромни, като каза националният ни селекционер. Все още сме аутсайдер и го даваме кротко, без еуфория. Но след мача с Дания през октомври можем да влезем в друга орбита. Затова обаче трябва помощ от приятел. Дано и публиката, вече да е повярвала, че това поколение не е загубено. И да запее отново мощно на „Васил Левски” „Мила родино”.