Съвместна публикация на Gong.bg и 7 дни спорт.

Онзи ден, на страниците на 7 дни спорт, в преводен анализ от „Нойе Цюрхер Цайтунг”, журналистът Марк Леман се беше зачудил. Да вярва ли човек – уж спокоен швейцарец, пък се притеснил, дали Лотар Матеус ще ни извади от калта? Ама защо бе, хер Леман, си се затормозил, пък и откъде си сигурен, че на нас, българите, не ни харесва в много сфери на живота да си стоим в калта, като прасетата. Хем по-топло, хем по-лесно, когато трябва да търсим оправдания за всяка своя несгода. Така месеци наред пустосвахме националния футболен тим, намирахме всякакви оправдания, но така и не пожелахме да си ремонтираме кочината.

Колега от Цюрих, нека опитам да ти отговоря. Много, ама много трудно, да не кажа невъзможно е Лотар Матеус да ни извади от футболната кал. Защото толкова дълго стоим в нея, че тя вече се е спекла, превърнала се е в кирпич и най-много да си построим някоя барака от нея. Но едно е сигурно, и то вече се забеляза в петък вечер в Кардиф. Държавният ни тим лекичко отлепя от дъното на скалата на безразличието и липсата на интерес. За първи път не само през тази година, че и от по-отдавна повече бяха тези, които са „ЗА” националите, за сметка на онези, които по една или друга причина бяха „ПРОТИВ” тях до миналата седмица. Този абсурд бе достигнал своя пик в началото на миналия месец, когато за мача на Уембли тези, които стискаха палци за англичаните, бяха грамадно болшинство. Защото не харесваха нашенската лигава сборна команда, не харесваха Мъри и надменното му самозабравяне, обичат Англия или просто „А” отборът им беше станал толкоз втръснал и далечен като национална идентичност, че симпатизираха на противниците ни.

Но срещу Уелс нещо взе да се обръща. Мнозина тихичко извикаха „Гооол” при красивото попадение на Ивелин Попов, но все още невярващи докрай, че това се случва. Че България може да победи. В смислен мач, не в куха контрола. Обръщането на дълго наслагваното негативно отношение към този отбор ще става бавно. Като да накараш ТИР да се обърне, да завърти около градинката пред БФС на „Цар Иван Асен II”. Трудна работа, а най-малкото много бавно осъществима. Защото Матеус не е в никакъв случай „Магьосникът от Оз”, напротив, той е един недоказал се до момента футболен треньор. Но най-фрапантното е, че дори с тази помрачена визитка от пост-игровия си период, немецът е на светлинни години като поведение, като усещане на нещата, като дисциплина, като влияние от част от последните няколко национални селекционера. И не на последно място – като медиен интерес, който предизвиква около името си и около състава, който води в дадения момент. Абе, честно, може да е най-големият смешник на планетата /макар да се сещам за няколко други/, ама някак си добре изглежда на скамейката на България. И в Габон, и в Канада и в Сибир го разпознават – това е Лотар Матуес!

Надявам се всичко това да не се възприема като вдигане с виенското колело на еуфорията. Това е просто моментен поглед на картинката, наречена „национален футболен отбор”. И от две-три седмици тя е с един нюанс по-цветна. Нищо повече засега. И някак си е хубаво, че тези дни най-сетне, о небеса, може да понапишем нещо хубавичко, нещо позитивно за България. Като национален футболен тим.

Че то за какво друго – вече ни втръсна едно и също. За Гьоре ли, сякаш късаме листенцата на маргаритка преди поредната червена треньорска рокада „остава/не остава”. Ясно е, че дълго няма да остане, какво го предъвкваме. Или пак за ЦСКА? Дошъл ли им е токът, кого пак са уволнили през седмицата, кой ще ги съди, идва ли или не поредният чужденец по средата на сезона, защо е катастрофирал техен играч и т.н. Или пък за Ясен, постигнал в последните си три мача /в Европа, в А група и контрола/ само един хикс при голова разлика 2-9. Или за всички останали знайни и незнайни герои в първенството ни.

Айде малко почивка от тях. Нека използваме момента. Нека се порадваме. Нека чакаме с нетърпение следващия мач с Швейцария. Нека изхлузим за няколко месеца окаляните ботуши, да ни починат краката от тях. И да си подмием малко ушите. Че бяхме потънали в кал до тях.