Наскоро Лотар Матеус навърши 50, а изглежда на не повече от 35, което си е шок на фона на „професионалистите” с бирени шкембета от А група. „Понеже живях дълго в Италия”, обяснява скромно капитанът на световния шампион от 1990. „Продължавам да тренирам и да играя футбол, тенис, да карам ски и сноуборд. Когато усетя, че предишната вечер съм изпил повечко вино или съм преял, веднага се засилвам към фитнеса. А и случих на бивши съпруги – едната беше Мис Швейцария, друга има собствена модна линия в Сърбия, последната е манекенка. Попил съм достатъчно.” Дори да беше само личният живот, Матеус пак щеше да е съвършеният събеседник на българското издание на Playboy – но основното, което още не можем да си обясним, е какво, по дяволите, прави в София най-добрият футболист на планетата отпреди двайсетина години. Няколко часа след като Литекс и ЦСКА насилствено са променили разбиранията му за красивата игра, националният селекционер ни приема в сградата на БФС. И изненадващо не е депресиран.

Преди 20 години беше на световния връх – представял ли си си тогава, че ще празнуваш 50-ия си юбилей в България?

Честно ли? (смее се) Не. Но никога не знаеш къде ще те запрати животът. Когато приключих с играта, реших да остана във футбола – и ето че треньорството ме доведе тук. Отдавна следя развитието ви – още от онези световни квалификации, в които бях начело на Унгария, а двата отбора бяха в една група. Имам и много приятели – Стоичков, Костадинов, Боби Михайлов... Вярно, в момента не сте където бяхте през 1994, но това е проблем на държавата, а не на играчите

Откъде-накъде България? Треньорите се водят или от финансови интереси, или от традиции, или виждат някакъв потенциал, пък тук е тъмна Индия във всяко отношение.

Не съм съгласен – потенциал има. България не може да се мери с Германия, Англия, Италия или Испания, но основната причина е в липсата на бази и школи. Световното 2006 в родината ми например промени много откъм инфраструктура, дори третодивизионни клубове не могат да получат лиценз, ако нямат юношеска академия. Докато тук... (цъка с език). Тук трябва да се целим – и казвам „целим”, защото вече сме един отбор - в държави със сходно население, площ или географско положение. Защо България да е по-зле от Унгария, Сърбия, Хърватска, Швейцария или Австрия?

Защото е по-зле.

В момента да, но промяната не е толкова трудна. Щом няма школи, нека младите футболисти по-бързо да заминават за чужбина. Черногорците и сърбите са добри, защото тренират и играят в големи първенства. Същото искам и за българите – хем да се развиват зад граница, хем да носят пари от трансфери, които да се завъртат във футбола

Черногорци и сърби обаче могат да играят футбол, затова ги купуват в чужбина, извинявай.

Това е проблем на клубните треньори. Аз виждам таланти, но не мога да работя с тях всеки ден, а за по 2-3 дни на всеки 6-8 седмици. Идват уморени, имаме един силен ден, после не можем да свършим нищо, защото е в навечерието на контролата или квалификацията. Нито мога да ги науча да шутират, нито да подават – предимно работя върху психика и тактическа дисциплина. Останалото се отработва по отборите - и затова е важно да има добра комуникация между ръководството на БФС, националния селекционер и отделните треньори. Ако всички се трудим заедно, можем да постигнем „перфектен коктейл”. Защото наистина в момента нивото на първенството ни е много ниско, няма какво да се лъжем - повечето състави са за трета немска дивизия. Литекс и ЦСКА направили силно дерби?! Глупости. Това са най-силните отбори в страната, с 9-10 национали и скъпи чужденци! Гледах мача с Костадинов и Бакеро, направо ме хвана срам! Технически брак, глупави фаулове, никаква творческа мисъл. Но това е реалността – не можем да си затваряме очите, защото в Лига Европа се вижда къде сме, а за Шампионска лига въобще не може да се говори. Но не съм съгласен, че таланти липсват

Не е ли странно да говорим за потенциал, след като единственият тежък център-нападател тип „Хрубеш” или „Бирхоф” играе в израелски средняк, пък точно такъв трябва за тактическите ти идеи?

Дайте ми друга „деветка”, и ще сменя Макриев! Генков се представя все по-добре, наблюдавам Божинов и Мицански, но и двамата са твърди резерви в клубовете си. И Делев може да играе на върха на атаката, обаче има нужда от свободни пространства. Срещу Швейцария нямаше къде да маневрира, а идеята беше да вкараме бърз гол, съперникът да се отвори и да използваме бързината на Делев, за да ги изненадаме. За жалост не ни се получи

Какъв е идеалният ти отбор, ако приемем че няма контузии и наказания?

Знам го, но не очаквайте да ви го кажа. Положението постоянно се променя, въпрос на форма, на игрова практика. Ето, Янев се контузи срещу ЦСКА, Янков също има някаква травма, Стилиян често е на пейката, Георгиев има някакъв проблем с треньора в Терек, Иванов също не играе за Алания... Представете си, че днес имам съвършена единайсеторка, а утре петима се контузят или забравят какво е терен – тогава имам проблем, защото трябва да мотивирам нови петима да заемат местата им

В тези съвършени 11 има ли нападател от Манчестър Юнайтед?

Харесвам го, безспорно е супер футболист, но уважавам решението му. Той очевидно има някакъв проблем с някого, но не и с мен. Отдавна се познаваме, многократно му звънях по телефона, но в крайна сметка трябваше да се съобразя с желанието му, колкото и да не ми е приятно. За съжаление неговото отсъствие е разликата с, да речем, Черна гора – те имат двама добри голаджии, а ние – не. Бербатов се махна и няма кой да го смени, което е пълен абсурд. Преди 6-7 години Божинов беше един от най-големите таланти в света! Гледах го в Лече и беше по-добър от Уейн Рууни! (разпалва се) Хайде, питайте го защо е на пейката в Парма?! Питайте го какво е правил през последните 7 сезона? Не може да го оправдаваме с контузиите, защото аз съм претърпял 12 операции в кариерата си. Тук става въпрос за психика – той няма правилната нагласа за професионален футболист! Животът си е негов, но ме е яд, че когато притежаваш такъв потенциал, трябва да играеш в Манчестър Юнайтед, Байерн или Реал Мадрид! А той къде играе? Никъде! На пейката в Парма. И продължава да говори... Посланието ми към него е да приказва по-малко и да работи повече – само така някога може би ще се завърне в националния. Защото съм убеден, че не бях талантлив колкото него, но бачках като луд всеки божи ден.

Цялото интервю с Лотар Матеус четете в новия брой на българския Playboy