- Марто, направи днес пълноценна тренировка. Това значи ли, че всичко е наред?

- Не. Не е всичко на 100 % наред. Изпитвам още болки. Но наистина болките отслабват. Все пак не мога да не направя последна тренировка преди мача. Важното е, че коляното реагира добре. Нямам някакви сериозни оплаквания. Чувствам го, но смятам, че няма да имам проблеми утре.

- Много хора идват на стадиона и заради теб. Значи да са спокойни, ще могат да те гледат.

- Заради мен?

- Да. Факт е.

- Защо заради мен?

- Като част от националния отбор. Като звезда на тима.

- Показахме, че играем всички заедно, сплотено. А това, кой е вкарал головете или е звезда, не е от значение. Нормално е да има такива определения, но по-важното е да подходим като един отбор и да играем като един отбор.

- Победихте Беларус и с добра игра. Ще я повторите ли и тук?

- Надяваме се. Най- хубаво е да победиш след хубава игра. Хем си победил, хем хората са доволни от хубавата игра. Разбира се, за нас най-важно е да спечелим трите точки, независимо по какъв начин. Надявам се и на убедителна игра.

- Какво е значението на публиката в утрешния мач?

- Тук много малко мачове съм играл пред празни трибуни. Надявам се и утре да е пълен стадиона и да ни подкрепят. Публиката ни е уникална. Особено на нашия стадион, когато чуеш тези 40 000 да пеят химна или скандират: „Българи юнаци”, не можеш да го опишеш, просто трябва да го усетиш.