Дълго чакахме новината. Тя не изненада. Пламен Марков се завръща и поема национала.

Колко марков е този избор, предстои да разберем. Факт е, че Пламен Марков последен класира България на голямо първенство. Евро 2004 в Португалия не ни е любим спомен, но изглежда чудесно събитие в сравнение със Стоичковото циклене.

Боби Михайлов назначи един от малкото свободни, сравнително евтини и състоятелни български специалисти. На първо четене това изглежда точен ход. Селекционерът от Севлиево познава добре това странно футболно поколение. Тоест Михайлов цели в десетката.

А, всъщност познава ли Пламен Марков отбора? Може би не. Няма го Балъков, който бродираше по време на квалификациите за Португалия. Няма го Мариян Христов, който набиваше чивиите на Бербатов и другите в съблекалнята. Добре е новият селекционер да бъде с една идея по-твърд от предния си престой.

Пламен Марков не бива да допуска изцепки от сорта „не искам да съм десен бек”. Да не забравяме Кишишев. Тинката бойкотира Марков преди време. Киш пак е твой ред, направи се на ощипан.

Колко е марков националният отбор ще научим в поредните квалификации. Уж базата (не онази, за която говорят футболните началници) я имаме. Цяла футболна Европа ще се изтрепе за Бербатов. Мартин Петров вече е класа с много опит. Куп младоци са се надъхали да намерят място в националния. Божинов, Домовчийски, Курдов, Ники Димитров, Мишо Александров и Михайлов направиха впечатление там, където трябва.

Може би този път материалът, който има Марков си го бива...

Новият селекционер е интелигентен човек, с добро възпитание. Е, има да взима някой друг лев от последните си клубове, но това действа мотивиращо.

Средните хора, гостуванията в Бургас и надявам се провалите срещу Албания, вече няма да ги има.

Важен е крайният резултат. Да се лее марков алкохол след заслужено класиране за ЮАР 2010.