Мъжкото списание MAX потърси някои от най-колоритните чуждестранни спортисти в България, за да ги попита как им се отразява българската действителност.

Четирима чуждестранни спортисти, които играят за български отбори и живеят в България, разкриват себе си и шока си от първия културен сблъсък с един друг свят... Шикозе Ододжи, Перо Антич, Франсиско Сoтелдо и Лусио Вагнер говорят съвсем свободно за първия си сняг, расизма, силикона, кмета на София, българския шоубизнес. Предлагаме ви откъс от интервюто с Вагнер, очаквайте останалите.

Лусио Вагнер се чувства българин, предпочита варненските плажове пред Копакабана, фен е на Глория и Азис и ненавижда расизма в България.

Кой беше най-трудният ти момент досега (в България)?

Най-трудно ми беше в началото, когато бях сам, без семейството ми, не знаех езика, нямах приятели. След това при мен дойде съпругата ми, роди се детето ни и сега се чувствам щастлив. Има обаче и нещо, от което ме боли сърцето - да обиждат детето и жена ми заради това, че са тъмнокожи. Това е расизъм. Не е нормално, когато съпругата ми отиде в магазина, хората да я сочат и да питат: „Ей, тая черната какво прави тук?” Заради това например майка ми не иска да дойде в България. Какво значение има дали аз съм черен, а ти си бял, в крайна сметка всички сме еднакви?! Това отношение ме прави много тъжен.

Чувстваш ли се българин?

Да, вече шеста година съм тук, играя с удоволствие и за Левски, и за България.

Бразилките имат славата на едни от най-красивите жени на света... Може ли да ги сравниш с българките?

Бразилките са впечатляващи, но и българките са много красиви. Ако не беше съпругата ми Хосеанжела, която е прекрасна жена, бих се оженил за българка.