Няколко часа преди една от най-светлите дати в историята на българският футбол, представителният ни тим бе поставен на колене. Малта ни заши такъв удар, съизмерим с левачката на Кличко срещу Кобрата. А отборът ни, воден от Любослав Пенев, е в тежък нокаут и въобще няма нужда да му се брои. И за разлика от Пулев, няма видими следи по себе. Аркадите обаче минават, докато срамът остава. И ще го помним дълго. Както помним винаги 17 ноември 1993-та и победата на „Парк де Пренс”.

За няма и 25 мача под ръководството на Ел Голеадор националният ни отбор направи изкусен кръг и се върна на мястото, където Пенев-младши го намери. Нека да си спомним мача с Уелс в една мразовита есенна вечер през 2011-та. Отново евроквалификации, отново стадион „Васил Левски” и отново публика, която, ако си достатъчно настоятелен, можеш да изброиш. Сега картинката е същата.

Нека да използваме знаменитият лаф на Пенев за ютията на една от първите му пресконференции. Той я намери на дъното, отлепи я, вдигна я нависоко, постоя малко там, изпусна я за момент и тя лека-полека пое по обратния път. Надолу. За да стигне отново на дъното, а дори и да забие нос в него. Кръговратът е пълен. А в него героите са едни и същи – и треньори, и играчи. И трябва да си поделят по равно вината.

Любослав Пенев бе категоричен че срещу пичовете от Рицарския остров сме играли добре и сме създали 369 положения за гол. Безспорно в случая специалистът е той и най-вероятно гледа по този начин на мача. Лично аз, а съм убеден, че и голяма част мръзнещите на „Васил Левски”, сме гледали някакъв друг двубой. Голови положения имаше, но не бяха толкова много. И всъщност ако не направиш такива пред вратата на Малта, за къде си тръгнал?! След загубите от Хърватия и Норвегия националният селекционер обяви, че са го подвели основни футболисти, които не били във форма. Срещу Малта съставът на 90 % бе същият. Значи оправданието вече не важи. Вината сега е твърдо на треньорския щаб. Все пак той е пуснал този състав.

Всъщност, именно треньорът започна седмицата преди мача с мощен залп срещу Изпълкома. Освобождаваше стола, местеше се на друг, предложи треньорски анцуг и свирка на тези, които са по-големи специалисти от него. Словоизлиянията бяха продължени от неговите избраници, които дори написаха декларация, в която ни убедиха колко са единни. И цяла седмица не чухме две думи за това, че все пак ни предстои мач. Всъщност при този треньорски щаб, когато трябва да се говори за футбол чисто спортно-технически, нещата изведнъж добиха свръхсекретен характер. Досущ като двете контроли с Марек. Не знам дали треньорите осъзнават, но цялото това криене ще засекрети и официалните мачове на националния ни отбор.

Стигаме и до играчите. Те са си същите. Тези, които Пенев завари в националния тим. От Уелс, та досега. Дали могат да играят, но не искат, това оставяме да си го изяснят в кухнята. Няма да се бъркаме там, защото според Любо Пенев това не е правилно. Ако пък са сърдити на нас журналистите, нека не ни говорят както се заканиха. Стига да се отлепят от дъното, сме готови и на това. При двете загуби през октомври виновниците бяха посочени с пръст, собственикът на Лудогорец каза, че малко от неговите футболисти играят. Ами ето – сега от петима българи в състава четирима бяха от шампионите. Титуляри за Лудогорец в Шампионската лига. Все същото....

Оттук нататък вариантите пред този отбор са няколко. Първи – пробваме да „заметем” след поредния провал. Има достатъчно време до края на март догодина, когато в София идва Италия. Втори – смяна на треньора. Ама той пък получи втори шанс да води тима до края на квалификациите. Трети – сменяме футболистите. Добре! Отдолу обаче идват онези, които паднаха с 1:7 от Дания, а още по-отдолу други, които преди няколко дни получиха петица от Украйна. Явно и това не става. Четвърти – компилация от изброените по-горе три.

И накрая, ако може да си позволим един съвет към Борислав Михайлов. Не са нужни глоби след резила с Малта. Във визитките на всички – от старши треньора до последния футболист той ще си стои с големи букви.