Започваме с важното уточнение, че нямаме никакво намерение да отписваме България от борбата за класиране на Европейското първенство. Напротив - трябва да насърчаваме "трикольорите" да се борят до последно. Всички българи подкрепяме националния отбор и стискаме палци отново да се появим на голямата международна сцена. Добър или лош, това е нашият тим. Подкрепата, положителната енергия и нагласа са от важно значение, но това не означава, че трябва да си затваряме очите и да премълчаваме слабостите. Футболът няма да спечели, ако след всеки неуспех започваме да плюем. Но няма да спечели и ако си очертаем и живеем в розов свят, и не назоваваме истинските, съществените проблеми. 

Не зачеркваме наболелите теми, а търсим всевъзможни оправдения от рода на "ние сме малка държава" и "този или онзи ни е виновен". Едно нещо трябва да е кристално ясно. Няма никакъв смисъл ръководните фактори във футбола да обясняват как запалянковците е по-добре да намалят очакванията си към националния отбор. Просто си губят времето. Това няма как да се случи, тъй като България открай време е футболна нация и винаги е "раждала" таланти. 

Именно поради тази причина надеждата няма скоро да угасне. Проблемът е, че всяка следваща година все по-трудно изкарваме качествени играчи. Оставете малко настрана, че българските клубове залагат на чужденци. Правят го, тъй като не могат да си създадат собствени кадри. Колко клубове в България инвестират в материалната си база и стадиона? Какви условия на труд получават треньорите? Мизерни, разбира се, с малки изключения. 

Отборите, които се грижат за своите кадри, се броят на пръстите на едната ръка. Инвестира ли се в обучението на треньорите в академиите, които на доста места, вместо да работят с децата, бързат, че е настъпило време за изработване на допълнители доходи. Какво да се прави? Трябва да се препитават. Колко деца тренират на един терен и въобще достатъчни ли са тренировъчните игрища? Връщат ли се талантливи дечица, чиито родители нямат възможност да плащат таксите и екипировката на своите отрочета? Ето поради тези причини нямаме силен национален отбор. Не бива да виним футболистите за загубата от Чехия, тъй като колкото и да ни е тъжно, трябва да признаем, че тя е закономерна. Възпитаниците на Красимир Балъков дадоха това, което могат. Няма футболист, който да не иска да се изяви на подобна сцена. Едно обаче е желанието, съвсем друго са уменията. 

Просто това са им възможностите. Ясно пролича, че голяма част от националите не са подготвени да играят футбол на високо темпо. Съпротивителните им сили бързо се изчерпват, когато отборът срещу тях демонстрира малко повече агресия. Затова не бива да надигат глави при първия си добър мач или гол в родното първенство, а да се стремят да се развиват. 

Надяваме се с изказването си след мача с чехите Балъков да е целял да предпази футболисите. Защото, ако това, което каза го мисли, нищо добро не ни чака. Не може да е доволен, след като Чехия си игра с нас все едно беше на тренировка. И още нещо много важно, върху което е нужно да се помисли. Ок, БФС е осигурил финансирането и прекрасни условия за футболисти и треньори - база, възстановяване, лагери, пътувания и хотели. Безспорно е и никой не може да го отрече. В това отношение заслужават само похвали. Въпросът е дали е достатъчно.

Със сигурност е дошло време да се повдигне дискусия и заедно с клубовете да се изготви стратегия за развитие на детско-юношеския футбол. 

И за финал - препоръчително е отговорниците за националния отбор малко да сменят тактиката със смяната и назначенията на треньорите, защото схемата вече до болка ни е позната. Не, че нещо кой знае колко ще се промени, просто за разнообразие. Защото все така се получава, че треньорите са в заварено положение и имат отлично оправдание. Вчера на това наблегна и Балъков, който заяви, че играчите за първи път са в подобна конфигурация. И Хубчев говореше същото, а пък и специалистите преди него... 

На нас не ни остава нищо друго, освен да се надяваме положението да се подобри.

Успех, България!