Браво, равен срещу световния шампион Италия. Пълен стадион, сърцат отбор и важна точка. Колко важна, ще разберем в сряда, а може и след много месеци.

Италия си е Италия, дори без Буфон, Дел Пиеро и т.н. Марков и момчетата му успяха да направят реми на Марчело Липи, което си е постижение.

Нищо не ни липсваше, освен няколко килограма смелост и още класа. Един Мартин Петров във форма и сигурно щяхме да ги сапунисаме, но този концерт не е по желание.

Пламен Марков не губи, което е прекрасно. Време е обаче да спечелим някой мач. Българският футбол вече се задъхва и му трябва живителна глътка въздух под формата на победа. Срещу Грузия в Тбилиси!

Там със сигурност се играе много трудно, но то вече лесно няма никъде. Групата ни е безкрайно равностойна, което може и да не е чак толкова лошо.

“Това беше един от плановете ни за мача”, думите са на Димитър Бербатов от съботната вечер. Тоест ние сме си изпълнили задачата, което говори добре, както за треньора, така и за футболистите му. От тактическа гледна точка не отстъпвахме, или поне не видимо. Срещу нас бяха италианците – майката, бащата и лелята на тактиката.

Сега идва по-лесното, което обикновено се явява много по-трудно. Да вземем трите точки срещу някой по-слаб от нас. Пред селекционера Марков се отваря ново предизвикателство – Ектор Купер. Така е, групата е пълна с треньорски величия.

Срещу Италия рухна още един мит – националният не е съставен само от най-класните ни футболисти. Бербатов, Мартин и Стилиян са страхотни, но вчера не бяха нищо повече от редови бойци на терена. Не бяха по-знатни от Вальо Илиев, Тунчев, Иванов и Живко Миланов.

Ако трябва да хвалим и да пишем за приятната изненада, тук е мястото да споменем Благой Георгиев и Чавдар Янков. Халфът на Славия показа, че не е за А група и присъствието му в “Овча купел” си е живо кощунство. Чавдар Янков е талант, но му трябва голямо доверие. Марков му го вдъхна.

Да не пропуснем вратаря, или по-скоро вратарите. Който и да изберат, мисля, че няма да сбъркат. Иванков и Петков са достойни да пазят вратата на България. Вижте Иванков, той пее химна, като за последно. Такива като него или са на терена, или в агитката, а това е достойно за уважение. Особено в страна като нашата, която свикна на празни стадиони и нулев интерес към най-великата игра.

“Ако играем така, ще бием всички”, цитирам иначе мълчаливия, скромен и притеснителен Чавдар Янков. Хайде, бийте ги!