Гледах квалификацията при младежите България – Израел и се чудех какво ли пречи на младите лъвчета да играят добър футбол. Защо, след като мъжете ни разочароваха, и младежите не ни дадоха повод за радост.

Резултатите във футбола са най-важното нещо, колкото някои да ни убеждават, че много по-важна е играта. За малко на стадион „Г.Аспарухов” българите без игра и с човек по-малко да направят чудото и да обърнат резултата с Израел. Да, но футболът само в България е поставен на основата на чудесата и реалността се върна в последната минута и евреите си взеха трите точки.

След Казахстан и Израел ни каза, че не ставаме и още след втория мач вече сме вън от големите сметки и чакаме… чудото.

Веднага след края на срещата старши треньорът на българите Иван Колев сътвори „истинско чудо” като оправда своята несъстоятелност начело на тази формация с… медиите или част от тях. Дори не му се идвало на пресконференцията. Все едно тя не е част от работата му. Готов съм да приема, че много помия се изхвърля върху отбора и треньора, че обстановката за работа преди мача е била ненормална, че момчетата са млади и с лабилна психика, но чак пък само и единствено медиите да са виновни за загубата.

Да не пропусна и Станимир Стоилов. Той, не стига, че не успя с първия тим на България, но пречи, според Иван Колев и на младежите. Като не пуска там Ники Михайлов. За Марио Кирев не разбрах кой пречи, но за вратаря на Ювентус бе истинска мъка да гледа мача от трибуните, макар и в компанията на чаровната и тайнствена негова приятелка.

Връщам се на Иван Колев и играта на отбора. Видни бяха тактическите грешки. Най-вече на вратаря и на отбраната пред него. При статичните положения за гостите българите повтаряха едни и същи грешки. Бил пратил Колев треньора на вратарите да каже на Караджов да спре с грешките при головете. Да, но головете не спряха. Защитата правеше такива коридори за атаките на евреите, че магистрала „Тракия” изглеждаше тясна. Двамата крайни защитници Стоев и Божиков, меко казано, издишаха. Не, че Генев и Иванов не грешаха и то фатално. Вратарят Караджов подведе хората пред него и треньора за избора му. През второто полувреме направи фантастични спасявания, но вече бе късно.

Напред талантливият Александър Тонев, едва ли на своя глава, се опитваше да вбеси малцината зрители с шутове, за които и самият той не знаеше защо упорито продължаваше да прави – колкото по-отдалеч, толкова по-неточни.

След червения картон на Спас Делев всичко изглеждаше загубено. В началото на второто полувреме българите живнаха най-вече на база на разигралия се Момчил Цветанов, но както казах по-рано пак не успяхме с чудесата.

Не съм сигурен, но си мисля, че Иван Колев бе заявил, че ако не победи Израел, ще подаде оставка. Не го направи. Негово решение. Решение на Изпълкома ще е дали да го остави. Нищо лично, но дотук Колев едва ли е убедил някой, че е най-подходящия за треньор на младежкия национален тим.

Чудех се дали наистина има подходящ и кой да е той. Не е лесно да се работи точно с тази възраст, където всички се мислят за Кристиано Роналдо, а на терена реалността е друга. И тази сутрин прочетох в „Меридиан мач”, че най-близо да замести Колев бил Ясен Петров. Не разбрах защо е най-близо, но реших да не предлагам и аз друго име, лесно е, а да попитам „Ясен Петров треньор на младежкия национален тим – защо не?” и да се сетя, че пловдивският ”Джанини” работи успешно с няколко отбори, като Ботев, Локо Пд , Черно море, Локо Сф и Нафтекс, където наложи някои млади футболисти.

Сигурно съм наивен като си мисля, че в Изпълкома все още не са готови с избора. Може би пък този път да ни съвпаднат имената на заместника на Иван Колев. В името на по-добрите дни за младежкия национален тим на България.